Както повечето градски момичета, когато бях малка, пищях, като видех паяк. Заради силното въздействие на паяците върху мен и пронизителния писък, който надавах, отряда за бързо реагиране (баща ми) пристигаше на момента.
Татко (замисляли ли сте се, че родителите са нещо като телефон 112 за децата си, като 80% от сигналите са фалшиви) винаги се отзоваваше, защото беше наясно със спешността на ситуацията.
Може да го обвинявам за много неща (засега не съм срещала човек, който да е напълно доволен от родителите си – или сме недоволни, или лъжем), сигурно му е било писнало, но не си спомням някога да е пропускал да дойде в спешен случай. А какво по-спешно от паяци и хлебарки може да има?
Когато се изнесох от къщи, нямаше кого да извикам. А пищенето насред общежитието в Студентски град (а там има много поводи да пищиш) освен да покаже, че съм креслива, луда и безпомощна кифла, щеше да ме сдобие с повече врагове, отколкото с приятели.
Замисляли ли сте се, че порастването понякога е много самотно начинание? Сблъсква те в малките часове на нощта с паяци, хлебарки и други твари... при по-голям късмет, дори с мъже 🙂
Та един ден с мъжа ми си построихме КЪЩА на село. Не стана за един ден де, но все пак дойде денят да се нанесем в нея. Хубавото на къщите е, че нямат хлебарки. Причината е, че нямат канализация. Което един ден от хубаво, може да се превърне в преливащо и миризливо, да пази Господ.
Може да няма хлебарки в къщата, но пък паяци да искаш. Особено любими са ми онези кльощавите с дългите крака (приличаме си, ама не по дългите крака). Те са едни тънки и копринени, за които така ми досвидява, че съм ги оставила да развиват популациите си.
Разбирайте, ту нежно и любезно ги изнасям навън, ту ги наблюдавам с любов у дома.
Живеем си като съквартиранти. Дето се казва, всичко знаят за мен. Особено двамата, които живеят в банята. Оставила съм ги да се радват на живота у дома. И да ловят комари, мухи и други твари по техен вкус.
А в оранжерията... Е там вече който го е страх от паяци, да не влиза! Та така стоят нещата с природата, паяците и порастването. Обичам селото и къщата, и паяците вече обичам. 😊 ❤
Тази статия все още няма коментари