Блог

ЕДНА ИСТОРИЯ за ПАЯЦИТЕ, ПОРАСТВАНЕТО и БАЩИТЕ. 27.10.2021 21:01

ЕДНА ИСТОРИЯ за ПАЯЦИТЕ, ПОРАСТВАНЕТО и БАЩИТЕ.

Както повечето градски момичета, когато бях малка, пищях, като видех паяк. Заради силното въздействие на паяците върху мен и пронизителния писък, който надавах, отряда за бързо реагиране (баща ми) пристигаше на момента.


Татко (замисляли ли сте се, че родителите са нещо като телефон 112 за децата си, като 80% от сигналите са фалшиви) винаги се отзоваваше, защото беше наясно със спешността на ситуацията.


Може да го обвинявам за много неща (засега не съм срещала човек, който да е напълно доволен от родителите си – или сме недоволни, или лъжем), сигурно му е било писнало, но не си спомням някога да е пропускал да дойде в спешен случай. А какво по-спешно от паяци и хлебарки може да има?


Когато се изнесох от къщи, нямаше кого да извикам. А пищенето насред общежитието в Студентски град (а там има много поводи да пищиш) освен да покаже, че съм креслива, луда и безпомощна кифла, щеше да ме сдобие с повече врагове, отколкото с приятели.


Замисляли ли сте се, че порастването понякога е много самотно начинание? Сблъсква те в малките часове на нощта с паяци, хлебарки и други твари... при по-голям късмет, дори с мъже 🙂


Та един ден с мъжа ми си построихме КЪЩА на село. Не стана за един ден де, но все пак дойде денят да се нанесем в нея. Хубавото на къщите е, че нямат хлебарки. Причината е, че нямат канализация. Което един ден от хубаво, може да се превърне в преливащо и миризливо, да пази Господ.


Може да няма хлебарки в къщата, но пък паяци да искаш. Особено любими са ми онези кльощавите с дългите крака (приличаме си, ама не по дългите крака). Те са едни тънки и копринени, за които така ми досвидява, че съм ги оставила да развиват популациите си.

Разбирайте, ту нежно и любезно ги изнасям навън, ту ги наблюдавам с любов у дома.


Живеем си като съквартиранти. Дето се казва, всичко знаят за мен. Особено двамата, които живеят в банята. Оставила съм ги да се радват на живота у дома. И да ловят комари, мухи и други твари по техен вкус.


А в оранжерията... Е там вече който го е страх от паяци, да не влиза! Та така стоят нещата с природата, паяците и порастването. Обичам селото и къщата, и паяците вече обичам. 😊 ❤

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Фермата преди и сега

Фермата преди и сега

ЕДНА ИСТОРИЯ за ПАЯЦИТЕ, ПОРАСТВАНЕТО и БАЩИТЕ.

ЕДНА ИСТОРИЯ за ПАЯЦИТЕ, ПОРАСТВАНЕТО и БАЩИТЕ.

Както повечето градски момичета, когато бях малка, пищях, като видех паяк. Заради силното въздействие на паяците върху мен и пронизителния писък, който над Както повечето градски момичета, когато бях малка, пищях, като видех паяк. Заради силното въздействие на паяците върху мен и пронизителния писък, който над 2021-10-27T21:01:23+03:00 ЕДНА ИСТОРИЯ за ПАЯЦИТЕ, ПОРАСТВАНЕТО и БАЩИТЕ.

<p>Както повечето градски момичета, когато бях малка, пищях, като видех <strong>паяк</strong>. Заради силното въздействие на паяците върху мен и пронизителния писък, който надавах, отряда за бързо реагиране (баща ми) пристигаше на момента.</p> <p><br /><strong>Татко </strong>(замисляли ли сте се, че родителите са нещо като телефон 112 за децата си, като 80% от сигналите са фалшиви) винаги се отзоваваше, защото беше наясно със спешността на ситуацията.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/107336187_3130911046975404_3446383608384632295_n.jpg" class="aligncenter" width="547" height="715" /></p> <p><br />Може да го обвинявам за много неща (засега не съм срещала човек, който да е напълно доволен от родителите си &ndash; или сме недоволни, или лъжем), сигурно му е било писнало, но не си спомням някога да е пропускал да дойде в <strong>спешен </strong>случай. А какво по-спешно от паяци и хлебарки може да има?</p> <p><br />Когато се изнесох от къщи, нямаше кого да извикам. А пищенето насред общежитието в Студентски град (а там има много поводи да пищиш) освен да покаже, че съм креслива, луда и безпомощна <strong>кифла</strong>, щеше да ме сдобие с повече врагове, отколкото с приятели.</p> <p><br />Замисляли ли сте се, че порастването понякога е много <strong>самотно </strong>начинание? Сблъсква те в малките часове на нощта с паяци, хлебарки и други твари... при по-голям късмет, дори с мъже 🙂</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/100064329_3016959181703925_4469121210466172928_n.jpg" class="aligncenter" width="547" height="729" /></p> <p><br />Та един ден с мъжа ми си построихме КЪЩА на село. Не стана за един ден де, но все пак дойде денят да се нанесем в нея. Хубавото на къщите е, че нямат хлебарки. Причината е, че нямат канализация. Което един ден от хубаво, може да се превърне в преливащо и миризливо, да пази Господ.</p> <p><br />Може да няма хлебарки в къщата, но пък паяци да искаш. Особено любими са ми онези <strong>кльощавите </strong>с дългите крака (приличаме си, ама не по дългите крака). Те са едни тънки и копринени, за които така ми досвидява, че съм ги оставила да развиват популациите си.</p> <p>Разбирайте, ту нежно и любезно ги изнасям навън, ту ги наблюдавам с любов у дома.</p> <p></p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/107102400_3130533540346488_6438545695248794394_n.jpg" class="aligncenter" width="476" height="475" /></p> <p><br />Живеем си като съквартиранти. Дето се казва, всичко знаят за мен. Особено двамата, които живеят в <strong>банята</strong>. Оставила съм ги да се радват на живота у дома. И да ловят комари, мухи и други твари по техен вкус.</p> <p><br />А в оранжерията... Е там вече който го е страх от паяци, да не влиза! Та така стоят нещата с природата, паяците и порастването. Обичам селото и къщата, и паяците вече обичам. 😊 ❤</p>

Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки