Понеже от малка се вълнувах от сватби и любов, баба ми разказваше за момите и обичаите навремето. Слагали си парче питка под възглавницата на Бъдни вечер, за да СЪНУВАТ за кого ще се ОМЪЖАТ. (Разбира се, и аз всяка година го правех.)
На Васильовден слагали пръстени и китки с нишан в един котел, а на сутринта гадаели какъв жених ще им се падне. Проучването на ЛАДУВАНЕТО ме отведе при нашите стари славянски корени и ЛЮБОВТА, която чудесно е виреела от древни времена по нашите земи.
Вероятно знаете, че древните ГЪРЦИ имали една богиня, посветена на брака - Хера и друга, посветена на любовта - Афродита. СКАНДИНАВЦИТЕ също имали две - Фриг и Фрея. Но СЛАВЯНИТЕ имали само една - Лада. Тя била богиня на красотата, брака и любовта (нещо като 2 в 1). Но защо?
В стари времена БРАКОВЕТЕ се решавали от родителите, а не от младите. Да, но не и при славяните. Те имали един интересен обичай, който много трудно бил изкоренен след покръстването. В края на пролетта младежи и девойки излизали в ГОРАТА на смесени групи и се завръщали на сутринта.
При славяните младите се избирали, а родителите им давали съгласието си. Именно защото БРАКЪТ не бил по принуда, а бил ПО ЛЮБОВ, славяните имат само една богиня. Любовта и бракът за тях били неделимо цяло.
Но да се върнем на ладуването, при което момите се обръщат към Лада и ГАДАЯТ за кого ще се омъжат. На празника девойките донасят в бял котел вода от извора или кладенеца.
Сетне се събират в една къща и всяка оставя своя пръстен или КИТКА, на която е закачен пръстен, гривна или друг накит в котела. Той се оставя през нощта под трендафил или друго цвете "на звездите".
Сутринта една от момите или малко момиче (Лада), облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-ПРИПЕВКИ. С тях те ПРЕДРИЧАТ за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака и качества на бъдещия жених:
"зряла дюла и презряла" (момата ще се омъжи стара);
"жълто було трески сбира" (момата ще пристане).
“сама купичка на кръстопътя” (самец, без баща и майка)
“съдран чувал, пълн с бълхи” (момък от голямо, но бедно семейство)
“у кочия седи, алтъни брои” (заможен момък)
“сиво небо, ясни звезди” (хубавец)
“тиха вода под камъче” (хрисим момък)
“печени киселици на стърнище” (сърдит момък)
“зряла дула, недозряла, дето щяла, там паднала” (момата ще вземе когото иска)
Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък СЪНУВА през нощта, за него ще се омъжи.
По това дали водата в котлето ще замръзне през нощта, се гадае за здраве през годината. Празникът завършва с общо ХОРО.
Поклон пред нашите предци, светлите им души и красивите им ритуали. С благодарност, че днес свободно избираме на кого да се вречем. И с пожелание за много любов! Обичайте се и се обличайте, приятели! ❤
По материали от Д.Маринов, ancientworld.fandom.com, frognews.bg
Тази статия все още няма коментари