Блог

ЛУДИ, МЛАДИ... СЕЛЯНИ 27.10.2021 23:11:51

ЛУДИ, МЛАДИ... СЕЛЯНИ

Беше преди 15 години. Живеехме под наем в София и си търсехме жилище. Иво капарира един апартамент, после друг, а аз все им намирах кусури (такава ми е специализацията). Или нямаше тераса, или нямаше гледка. (Все пак сме от Варна и сме свикнали да виждаме морето от прозореца).


Накрая решихме, че ще строим къща. И започнахме да си търсим парцел. Един ден, докато си избирахме място и селце около София, видяхме една много красива къща.


Дворът - поддържан, подреден, зелен. Къщата - хубава, спретната и симпатична. А един човек спокойно си косеше райграса.


Спряхме и го заговорихме с очакване:
- Как е да се живее тук?
Той спря косачката и ни покани да седнем при него. После попита:
- Чувате ли?


Ние с Иво се ослушахме. Да не би да има нещо специално, което не долавяме - чудехме се ние.
- Нищо не чуваме - отговорихме.
- Ами точно това е работата.


И така преди 15 години си купихме една поляна в Негован. А преди 10 години заживяхме в нашата къща.


🐓И до днес е така: това, което най-много се чува, са птичките. После е кукуригането на петлите. И кучешкият лай.

🐦На ПРОЛЕТ чакаме щъркелите да се завърнат по гнездата си и им се радваме като на скъпи приятели.

🐝На ЛЯТО се будим с жуженето по поляните, пълни с живот. А вечер заспиваме с лястовичките, които си шушукат под стрехата.

🌻Дните летят, ароматите и цветовете се МЕНЯТ. Червени макове, бял бъз, розов трендафил и ароматна акация. После чакаме рапицата да цъфне и да обагри полето в жълто. След това и слънчогледът. После жънат пшеницата и правят бали.

🐇Есента минава неусетно. А на ЗИМА тръгваме по заешките дири в снега.

🏡И тъй си минава годината. КОЛЕЛОТО се върти и почва отначало. Така е било, така и ще бъде.

⚡Защо ви разказвам всичко това? Навремето не беше особено модерно да живееш на село. Беше нещо като "изгнание". Мислеха ни за ЛУДИ, задето ще ставаме "СЕЛЯНИ". Днес, 15 години по-късно, бих казала:

🔥 Бъдете луди! МЕЧТАЙТЕ! Сбъдвайте! Вдъхвайте живот на най-щурите си идеи! Прокарвайте път там, където никой не е бил! Живейте, пламтете и творете! ❤

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Фермата преди и сега

Фермата преди и сега

ЛУДИ, МЛАДИ... СЕЛЯНИ

ЛУДИ, МЛАДИ... СЕЛЯНИ

Беше преди 15 години. Живеехме под наем в София и си търсехме жилище. Иво капарира един апартамент, после друг, а аз все им намирах кусури (такава ми е спе Беше преди 15 години. Живеехме под наем в София и си търсехме жилище. Иво капарира един апартамент, после друг, а аз все им намирах кусури (такава ми е спе 2021-10-27T23:11:55+03:00 ЛУДИ, МЛАДИ... СЕЛЯНИ

<p>Беше преди 15 години. Живеехме под наем в София и си търсехме жилище. Иво капарира един апартамент, после друг, а аз все им намирах кусури (такава ми е специализацията). Или нямаше тераса, или нямаше гледка. (Все пак сме от Варна и сме свикнали да виждаме морето от прозореца).</p> <p><br />Накрая решихме, че ще строим къща. И започнахме да си търсим парцел. Един ден, докато си избирахме място и селце около София, видяхме една много красива къща.</p> <p><br />Дворът - поддържан, подреден, зелен. Къщата - хубава, спретната и симпатична. А един човек спокойно си косеше райграса.</p> <p><br />Спряхме и го заговорихме с очакване:<br />- Как е да се живее тук?<br />Той спря косачката и ни покани да седнем при него. После попита:<br />- Чувате ли?</p> <p><br />Ние с Иво се ослушахме. Да не би да има нещо специално, което не долавяме - чудехме се ние. <br />- Нищо не чуваме - отговорихме.<br />- Ами точно това е работата.</p> <p><br />И така преди 15 години си купихме една поляна в Негован. А преди 10 години заживяхме в нашата къща.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/170004535_3894900377243130_1040976527269801176_n.jpg" class="aligncenter" width="656" height="492" /></p> <p><br />🐓И до днес е така: това, което най-много се чува, са птичките. После е кукуригането на петлите. И кучешкият лай.</p> <p>🐦На ПРОЛЕТ чакаме щъркелите да се завърнат по гнездата си и им се радваме като на скъпи приятели. </p> <p>🐝На ЛЯТО се будим с жуженето по поляните, пълни с живот. А вечер заспиваме с лястовичките, които си шушукат под стрехата. </p> <p>🌻Дните летят, ароматите и цветовете се МЕНЯТ. Червени макове, бял бъз, розов трендафил и ароматна акация. После чакаме рапицата да цъфне и да обагри полето в жълто. След това и слънчогледът. После жънат пшеницата и правят бали. </p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/170017797_3894900470576454_5136509970101401703_n.jpg" class="aligncenter" width="433" height="648" /></p> <p>🐇Есента минава неусетно. А на ЗИМА тръгваме по заешките дири в снега. </p> <p>🏡И тъй си минава годината. КОЛЕЛОТО се върти и почва отначало. Така е било, така и ще бъде.</p> <p>⚡Защо ви разказвам всичко това? Навремето не беше особено модерно да живееш на село. Беше нещо като "изгнание". Мислеха ни за ЛУДИ, задето ще ставаме "СЕЛЯНИ". Днес, 15 години по-късно, бих казала:</p> <p>🔥 Бъдете луди! МЕЧТАЙТЕ! Сбъдвайте! Вдъхвайте живот на най-щурите си идеи! Прокарвайте път там, където никой не е бил! Живейте, пламтете и творете! ❤</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/169999452_3894900313909803_3833237902014855187_n.jpg" class="aligncenter" width="547" height="410" /></p>

Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки