Блог

Магическата сила на предметите от бита на българина. Непознати думи от миналото 14.02.2022 21:46:30

Магическата сила на предметите от бита на българина. Непознати думи от миналото

Постарах се на едно място да събера интересни предмети от нашето минало с тяхното наименование, предназначение, магическа сила и онагледяване на картинка.

За да свържем думата с предмета, да си полеем коренчето и да си спомним с благодарност и любов миналото и произхода си.

Чекрък, совалка, паламарка, копраля, хурка, бъкел, кобилица, мотовилка... Тези думи днес звучат като на непознат, чужд език. Но в същото време ги познаваме и сякаш говорят на душата ни.

Магични, архаични, излезли от приказките и обвити в тайнство. Събрах всичко, което намерих в етнографски книги и в мрежата.

Надявам се така да е по-лесно да свързваме думата с предмета. С пожелание да помним откъде сме произлезли. Пожелавам ви приятна разходка из красивия български бит и душевност!

Двор, гумно, огрань
Дворът за българина е важно място, защото там се извършват много обреди и обичаи. Ако дворът е избран на добро място, семейството или задругата, която ще живее в него, ще бъде щастлива. Мястото кога е избрано, още двор не е!

За да стане двор, трябва да бъде заграден с окоп или плет. Вярва се, че през тях не може да мине нито болест, нито самовила, нито лош дух.

Вратницате е място за влизане. Ако тя е затворена вечерно време, нищо лошо не може да мине. Ако някоя мома се присмее на момък, той си отмъщава като откача през нощта вратницата.

Къща
Тя е светилище и църква. В нея се правят всички обреди, принасят се жертви. За стария българин къща значи много. Селянин без къща, не е човек. Къщата е не само сградата, но и цялата челяд. Затова всичко е в името на къщата!

На Великден първото яйце се вапца за къщата. Коледарите пеят първата си песен за къщата. Парата в питката се нарича за къщата. На Бъдни вечер от хляба се оставя парче за къщата.

Вярва се, че къщата получава своя стопан (невидим дух и покровител) при запалването на първия огън.
Само момчетата наследяват къщата. Доведен зет се смята, че не може да бъде глава на къщата, защото е от друга кръв.

Огнище
Това е най-важната част от къщата.Неслучайно когато казваме огнище, разбираме дом и къща. Огнището е свято и никакви магии и лошотии не могат да се задържат около него.


На Игнажден полазникът ще отиде на огнището и там ще благославя.
На сватба булката, като влезе в къщата за първи път, ще отиде на огнището да разбърка огъня. Най-тежката клетва била “Комин да ти не пуши!”

Нощви
"Оттук бряг, оттам бряг, по средата – бял сняг. Що е то?"
Заоблено дървено корито, в което се сее брашно и меси тесто. Издълбано е от цяло дърво. Дължината на нощвите е различна – от 80 – 90 см до над 1 м, ширината им е около 50 – 60 см, а дълбочината 15 – 40 см.

В българските народни вярвания на нощвите се отдава почитание и им е отредено специално място. Според представите те трябва да бъдат изработени от бряст, габър или друго дърво, за което се вярва, че има силата да прогонва злите сили. Нощвите се предават от баща на син; нови нощви се правят, когато някой от синовете се отдели от баща си и съгради собствен дом. Тогава се изработват нови нощви, които се прекадяват с тамян, поставен върху ръжен, ръсят се неначената вода и т.н.

Старите (бащините) нощви остават в бащината къща, която обикновено остава за най-малкия брат. Когато братя, които не живеят заедно, се събират по големи празници , то тези събирания стават в „старата къща, при старите нощви“. Вярва се, че нощвите пазят къщата от магии и беди.

Синия, паралия, софра, трапеза
Ниска, кръгла, дървена маса за хранене

Гърне и подница
Тия съдове имат изключително важна и магична сила. Направени са от глина. Подницата е глинен съд за печене на хляб. Вярва се, че има голяма духовна сила и може даже змей да убие. Обредите и обичаите не могат без тях.

Коса
Железен уред, натъкмен с дървена дръжка, за косене на сено, жито. Има магическа сила, лекува болести, а от нея бягат лошите духове.

Паламарка

Представлява дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се използва при жънене със сърп. На върха паламарката завършва със закривено навътре рогче (гага), дълго около 10 см.

Предназначението на паламарката е да обхваща повече класове и да предпазва ръката от наранявания със сърпа, тъй като при работа с него класовете се режат непосредствено под хваналата ги ръка. С помощта на рогчето се извършва и връзване на снопи.

Ведро, котел, бакър, менец

Съдове за вода. Ведрото се прави от дърво, хубаво е да е от явор, защото яворовото ведро пази момата, булката и момците-овчари от змейова и самовили.

Котелът, бакърът и менците са медни съдове. Котелът като покъщнина се явява в народния живот много по-късно, тъй като медта не е била позната от много рано. Затова и в повечето обреди се ползва дървено ведро.

Котелът е бял и черен. Белият е калайдисан отвътре и отвън и с него се носи вода. Черният е калайдисан само отвътре, а отвън е почернял от сажди - в него топлят вода.

Предмети за мъжка работа

Кривак, гега
Селянин, когато ще пътува, не ходи никъде без тояга или кривак, за да може да се брани с нея и защитава от змии. Овчарите, пастирите винаги ходят с гега.

Брадва, секира
Има магическа и духовна сила да прокуди лоши духове и лоши очи.

Кола
Колата за селянина са ценни, защото без кола той нищо не може. Вярва се, че има магическа сила и е неприкосновена. Кога човек пътува седнал на нея, никакво зло не може да го срещне и да му навреди.

Копраля, остен
Остен и копраля са дървени прътове, с които селянинът боде, та кара воловете. Обикновено завършват с метално острие за подкарване на впрегатния добитък. Остенът е по-къс от копралята и е повече за ежедневна употреба, докато копралята е по-дълга и се употребява главно при оран или когато животните са повече от две (четири или повече).

Копралята е по-дълга и се употребява, когато се оре. От нея бягат змейове, хали, самовили, вихрушка и всички лоши сили.

Рало и плуг
Плугът е устройство, използвано в земеделието за първоначална обработка на почвата и нейното подготвяне за засяване или засаждане на различни култури. С това наименование се обозначава съвременното средство за селскостопанска дейност изработено от метал.

В еволюцията на средствата за обработка, предшественикът на металния плуг в България е наричан рало – селскостопанско средство, изработено от дърво с или без метален накрайник (палешник) за непосредственото разрохкване на почвата.

Палежник
Железен уред, накрайник за дървено рало, служи за оран. Участва в много обреди, защото е обкръжен от почитание и вярване в магичната му сила да разваля магии и гони болести.

Предмети от бита на жената


Метла
Метлата в селата е била някога от метличина. Тая метличина се бере на Еньовден с песни и игри из полето, после се навързват метли и се скътват под кошовете да съхнат на сушина и от тях употребяват през цялата година до Еньовден.

Тая метла е къщна, защото има друга метла, която се прави от метли, но се употребява да се мете гумното.

Къщната метла се използва в обреди и обичаи, защото се вярва, че има сила да пъди лоши духове и да цери човека.
Детето, додето не е кръстено, не бива да се оставя самичко, особено ако е запсало, ами при него се оставя метла да го пази.

Кобилица
Дървен уред, с който се носи вода от чешмата, кладенеца, реката. Пазител на момата и булката от змейове и самовили. Ползва се при баене да гони болест, уроки. Туй, което за мъжа са кривакът и брадвата, за жената е кобилицата.

Тя е женски уред, на който се закачат от двете страни ведра или менци (котли) за вода. Мъжът, когато носи вода, е само с бъкел, не с кобилица. Кобилицата служи и за защита. Мъж, бит от жена с кобилица, става за присмех: “Този ял кобилица”.

Хурка
Специално изработена дървена пръчка за предене на прежда. На хурката се надява къделя вълна и с вретеното се преде на ръка. Така се получава преждата.

Хурката пази момата, булката и младата жена от лоши очи, лоша среща, магии, от змея да не ги залюби и от самовилите. Затова момата или булката носят хурката из пътя към полето и дето има много хора, предат.

Казва се, че деверът пази булката до чертога, а после я пази хурката. В България хурките са три вида – напоясни, ръчни (ликатки) и стоящи (сталки). Най-разпространени са поясните хурки, които показват и голямо етнографско разнообразие.

Вретено
Вретеното (още шпиндел) е дървен уред, с който се пресукват влакна като вълна, лен, коноп, памук в прежда (изпредена нишка). Представлява къса, заоблена дървена пръчка със заострени краища.

Често се претегля отдолу, от средата или отгоре, обикновено от диск или сферичен обект, наречен вихър; много вретена обаче се претеглят просто чрез удебеляване на формата им към дъното, напр. Оренбургските и френски вретена. Вретената се предлагат в много различни размери и тежести в зависимост от дебелината на преждата, която желаете да въртите. Използва се за шарене на хлябове, разваляне на магии, баене.

Мотовилка
Остарял дървен уред, служещ за намотаване на изпреденото влакно (най-често прежда) и за подготовката му за основа за по-нататъшно тъкане. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, направен от стъбло или клон, като в другия край има перпендикулярно монтирана дървена дъсчица. Преждата се намотава надлъжно по дължината на ствола, преминавайки между двата рога на вилообразното разклонение горе и върху перпендикулярната дъсчица долу. Така намотаната прежда се нарича чилѐ.

Според българските народни вярвания мотовилката има МАГИЧЕСКА СИЛА: от нея се плашат и странят змейовете, самодивите и лошите духове изобщо. Въпреки това народната вяра забранява намотаването с мотовилка да става над малко дете, тъй като то ще бъде залюбено впоследствие от змей (ако е момиче) или от самодива или змеица (ако е момче). Забранено е също така с мотовилка да се удрят малки деца, моми и ергени. Мотовилката се използва и при някои баяния; вярва се, че родилка пострадала от лахуси, може да бъде изцерена с мотовилка.

Чекрък, въртешка, кръсташка, сукало
Чекръкът е устройство с въртящо се колело, предназначено за предене на прежда от изкуствени или естествени влакна. Представлява прост механизъм и се задвижва на принципа на велосипеда. Появява се около 11 век и заменя по-ранния метод за ръчно предене с хурка и вретено. Дървени уреди, които служат за сукане на прежда.

Въртялка, кръсташка
За навиване на вече готовата прежда, отново на калмукани, се използвало дървено кръстовище с подвижни рамене, наречено въртешка. Представлявало дървено кръстовище, в което било забито колче с височина около 20-25 см, и на тази ос се поставяли две кръстообразни летви с равни рамена. В края на летвите имало пробити дупки, където се поставяли вретената за обтягане на преждата. Въртенето ставало в хоризонтално положение около оста – колче. Изпънатата прежда се сваляла от мотовилката и се нахлузвала внимателно, като се опъвала в кръг на раменете на въртялката, задържана в това положение чрез забитите в дупчиците вретена.

Дарак
Железен уред - зъбци, прикрепени на дървено стълбче, служи за влачене на вълна, памук, лен и др. Вълната първо се разчепква на ръце. Вълната се поставя върху телчетата.

Стан и совалка
Тъкачният стан е устройство (машина) за тъкане на платове или черги и килими (най-общо тъкани). Основното предназначение на тъкачния стан е да държи отделните конци (нишки) на тъканта опънати. По този начин е възможно преплитането на отделните надлъжни и напречни конци (прежда). Първоначално тъкачните станове са примитивни, изработени от дърво и всички операции се извършват ръчно.

Тъкането е процес, при който с помощта на совалка преждата (вътъкът) се прекарва между нишките на изработваната тъкан. Всеки следващ ред на тъканта се създава чрез премесване на „горните“ нишки надолу а на „долните“ нишки нагоре. След това совалката отново се прекарва между нишките и процесът се повтаря.

Най-ранните станове датират от 5-о хилядолетие преди новата ера и се състоят от греди, оформящи рамка така, че да управляват два успоредни реда нишки. С повдигането на единия набор спрямо другия и прекарването напречно на друга нишка е възможно нишките да се преплетат плътно и да се получи платно.

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Полезно знание

Полезно знание

Магическата сила на предметите от бита на българина. Непознати думи от миналото

Магическата сила на предметите от бита на българина

Постарах се на едно място да събера интересни предмети от нашето минало с тяхното наименование, предназначение, магическа сила и онагледяване на картинка. Постарах се на едно място да събера интересни предмети от нашето минало с тяхното наименование, предназначение, магическа сила и онагледяване на картинка. 2022-02-27T20:01:58+02:00 Магическата сила на предметите от бита на българина. Непознати думи от миналото

<p>Постарах се на едно място да събера интересни предмети от нашето минало с тяхното наименование, предназначение, магическа сила и онагледяване на картинка.</p> <p>За да <strong>свържем </strong>думата с предмета, да си полеем коренчето и да си спомним с благодарност и любов миналото и произхода си.</p> <p><em>Чекрък, совалка, паламарка, копраля, хурка, бъкел, кобилица, мотовилка...</em> Тези думи днес звучат като на непознат, чужд език. Но в същото време ги познаваме и сякаш говорят на душата ни.</p> <p><strong>Магични</strong>, <strong>архаични</strong>, излезли от приказките и обвити в <strong>тайнство</strong>. Събрах всичко, което намерих в етнографски книги и в мрежата.</p> <p>Надявам се така да е по-лесно да свързваме думата с предмета. С пожелание да помним откъде сме произлезли. Пожелавам ви приятна разходка из красивия български бит и душевност!</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/185004088103060fe0a5636d655d31e1.jpg" class="aligncenter" width="531" height="298" /></strong></p> <p><strong>Двор, гумно, огрань</strong><br />Дворът за българина е важно място, защото там се извършват много обреди и обичаи. Ако дворът е избран на добро място, семейството или задругата, която ще живее в него, ще бъде щастлива. Мястото кога е избрано, още двор не е!</p> <p>За да стане двор, трябва да бъде заграден с окоп или плет. Вярва се, че през тях не може да мине нито болест, нито самовила, нито лош дух.</p> <p>Вратницате е място за влизане. Ако тя е затворена вечерно време, нищо лошо не може да мине. Ако някоя мома се присмее на момък, той си отмъщава като откача през нощта вратницата.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/35x0yaehoz8t66vfxs4.jpg" class="aligncenter" width="416" height="312" /></p> <p><strong>Къща</strong><br />Тя е светилище и църква. В нея се правят всички обреди, принасят се жертви. За стария българин къща значи много. Селянин без къща, не е човек. Къщата е не само сградата, но и цялата челяд. Затова всичко е в името на къщата!</p> <p>На Великден първото яйце се вапца за къщата. Коледарите пеят първата си песен за къщата. Парата в питката се нарича за къщата. На Бъдни вечер от хляба се оставя парче за къщата.</p> <p>Вярва се, че къщата получава своя стопан (невидим дух и покровител) при запалването на първия огън.<br />Само момчетата наследяват къщата. Доведен зет се смята, че не може да бъде глава на къщата, защото е от друга кръв.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/ognishte.jpg" class="aligncenter" width="533" height="400" /></p> <p><strong>Огнище</strong><br />Това е най-важната част от къщата.Неслучайно когато казваме огнище, разбираме дом и къща. Огнището е свято и никакви магии и лошотии не могат да се задържат около него.</p> <p><br />На Игнажден полазникът ще отиде на огнището и там ще благославя. <br />На сватба булката, като влезе в къщата за първи път, ще отиде на огнището да разбърка огъня. Най-тежката клетва била &ldquo;Комин да ти не пуши!&rdquo;</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/1-620aad848f8a4.jpg" class="aligncenter" /></p> <p><strong>Нощви</strong><br />"Оттук бряг, оттам бряг, по средата &ndash; бял сняг. Що е то?"<br />Заоблено дървено корито, в което се сее брашно и меси тесто. Издълбано е от цяло дърво. Дължината на нощвите е различна &ndash; от 80 &ndash; 90 см до над 1 м, ширината им е около 50 &ndash; 60 см, а дълбочината 15 &ndash; 40 см.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/noshtvi.png" class="aligncenter" width="529" height="341" /></p> <p>В българските народни вярвания на нощвите се отдава почитание и им е отредено специално място. Според представите те трябва да бъдат изработени от бряст, габър или друго дърво, за което се вярва, че има силата да прогонва злите сили. Нощвите се предават от баща на син; нови нощви се правят, когато някой от синовете се отдели от баща си и съгради собствен дом. Тогава се изработват нови нощви, които се прекадяват с тамян, поставен върху ръжен, ръсят се неначената вода и т.н.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/noshtva.jpg" class="aligncenter" width="517" height="345" /></p> <p>Старите (бащините) нощви остават в бащината къща, която обикновено остава за най-малкия брат. Когато братя, които не живеят заедно, се събират по големи празници , то тези събирания стават в &bdquo;старата къща, при старите нощви&ldquo;. Вярва се, че нощвите пазят къщата от магии и беди.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/sofra-sinia.jpg" class="aligncenter" width="578" height="578" /></strong></p> <p><strong>Синия, паралия, софра, трапеза</strong><br />Ниска, кръгла, дървена маса за хранене</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/sac.jpg" class="aligncenter" width="513" height="385" /></strong></p> <p><strong>Гърне и подница</strong><br />Тия съдове имат изключително важна и магична сила. Направени са от глина. Подницата е глинен съд за печене на хляб. Вярва се, че има голяма духовна сила и може даже змей да убие. Обредите и обичаите не могат без тях.</p> <p><strong>Коса</strong><br />Железен уред, натъкмен с дървена дръжка, за косене на сено, жито. Има магическа сила, лекува болести, а от нея бягат лошите духове.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/syrp-i-palamarka.jpg" class="aligncenter" width="521" height="391" /></strong></p> <p><strong>Паламарка </strong></p> <p>Представлява дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се използва при жънене със сърп. На върха паламарката завършва със закривено навътре рогче (гага), дълго около 10 см.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/palamarka.jpg" class="aligncenter" width="560" height="410" /></p> <p>Предназначението на паламарката е да обхваща повече класове и да предпазва ръката от наранявания със сърпа, тъй като при работа с него класовете се режат непосредствено под хваналата ги ръка. С помощта на рогчето се извършва и връзване на снопи.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/kobilitsa-s-vedra.jpg" class="aligncenter" width="632" height="421" /></strong></p> <p><strong>Ведро, котел, бакър, менец</strong></p> <p>Съдове за вода. Ведрото се прави от дърво, хубаво е да е от явор, защото яворовото ведро пази момата, булката и момците-овчари от змейова и самовили.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/kobilitsa2.jpg" class="aligncenter" width="580" height="326" /></p> <p>Котелът, бакърът и менците са медни съдове. Котелът като покъщнина се явява в народния живот много по-късно, тъй като медта не е била позната от много рано. Затова и в повечето обреди се ползва дървено ведро.</p> <p>Котелът е бял и черен. Белият е калайдисан отвътре и отвън и с него се носи вода. Черният е калайдисан само отвътре, а отвън е почернял от сажди - в него топлят вода.</p> <h3 class="text-alignleft"><strong>Предмети за мъжка работа</strong></h3> <p class="text-alignleft"><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/krivak.jpg" width="243" height="443" /></strong></p> <p class="text-alignleft"><strong>Кривак, гега</strong><br />Селянин, когато ще пътува, не ходи никъде без тояга или кривак, за да може да се брани с нея и защитава от змии. Овчарите, пастирите винаги ходят с гега.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/bradva.jpg" class="aligncenter" width="453" height="310" /></strong></p> <p><strong>Брадва, секира</strong><br />Има магическа и духовна сила да прокуди лоши духове и лоши очи.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/boadziev.jpg" class="aligncenter" width="505" height="284" /></strong></p> <p><strong>Кола</strong><br />Колата за селянина са ценни, защото без кола той нищо не може. Вярва се, че има магическа сила и е неприкосновена. Кога човек пътува седнал на нея, никакво зло не може да го срещне и да му навреди.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/untit78yhyu7led_3.png" class="aligncenter" width="447" height="288" /></strong></p> <p><strong>Копраля, остен</strong><br />Остен и копраля са дървени прътове, с които селянинът боде, та кара воловете. Обикновено завършват с метално острие за подкарване на впрегатния добитък. Остенът е по-къс от копралята и е повече за ежедневна употреба, докато копралята е по-дълга и се употребява главно при оран или когато животните са повече от две (четири или повече).</p> <p>Копралята е по-дълга и се употребява, когато се оре. От нея бягат змейове, хали, самовили, вихрушка и всички лоши сили.</p> <p><span class="fbPhotosPhotoCaption" aria-live="polite" data-ft="{" tn="" :="" k="" tabindex="0"><span class="hasCaption"><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/phpthumb_generated_thumbnailjpg.jpg" class="aligncenter" width="565" height="423" /></strong></span></span></p> <p><span class="fbPhotosPhotoCaption" aria-live="polite" data-ft="{" tn="" :="" k="" id="fbPhotoSnowliftCaption" tabindex="0"><span class="hasCaption"><strong>Рало и плуг</strong><br /> Плугът е устройство, използвано в земеделието за първоначална обработка на почвата и нейното подготвяне за засяване или засаждане на различни култури. С това наименование се обозначава съвременното средство за селскостопанска дейност изработено от метал. </span></span></p> <p><span class="fbPhotosPhotoCaption" aria-live="polite" data-ft="{" tn="" :="" k="" tabindex="0"><span class="hasCaption"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/ralo.jpg" class="aligncenter" width="463" height="347" /></span></span></p> <p><span class="fbPhotosPhotoCaption" aria-live="polite" data-ft="{" tn="" :="" k="" id="fbPhotoSnowliftCaption" tabindex="0"><span class="hasCaption">В еволюцията на средствата за обработка, предшественикът на металния плуг в България е наричан рало &ndash; селскостопанско средство, изработено от дърво с или без метален накрайник (палешник) за непосредственото разрохкване на почвата.<br /> </span></span></p> <p><span class="fbPhotosPhotoCaption" aria-live="polite" data-ft="{" tn="" :="" k="" tabindex="0"><span class="hasCaption"><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/4-1.jpg" class="aligncenter" /></span></span></p> <p><strong>Палежник</strong><br />Железен уред, накрайник за дървено рало, служи за оран. Участва в много обреди, защото е обкръжен от почитание и вярване в магичната му сила да разваля магии и гони болести.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/-620aaf0fc21e6.jpg" class="aligncenter" width="441" height="294" /></p> <h3><strong>Предмети от бита на жената</strong></h3> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/506317.jpg" class="aligncenter" width="337" height="337" /></strong></p> <p><br /><strong>Метла</strong><br />Метлата в селата е била някога от метличина. Тая метличина се бере на Еньовден с песни и игри из полето, после се навързват метли и се скътват под кошовете да съхнат на сушина и от тях употребяват през цялата година до Еньовден.</p> <p>Тая метла е къщна, защото има друга метла, която се прави от метли, но се употребява да се мете гумното.</p> <p>Къщната метла се използва в обреди и обичаи, защото се вярва, че има сила да пъди лоши духове и да цери човека. <br />Детето, додето не е кръстено, не бива да се оставя самичко, особено ако е запсало, ами при него се оставя метла да го пази.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/images585x461.jpg" class="aligncenter" width="485" height="364" /></strong></p> <p><strong>Кобилица</strong><br />Дървен уред, с който се носи вода от чешмата, кладенеца, реката. Пазител на момата и булката от змейове и самовили. Ползва се при баене да гони болест, уроки. Туй, което за мъжа са кривакът и брадвата, за жената е кобилицата.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/bykel.jpg" class="aligncenter" width="349" height="371" /></p> <p>Тя е женски уред, на който се закачат от двете страни ведра или менци (котли) за вода. Мъжът, когато носи вода, е само с бъкел, не с кобилица. Кобилицата служи и за защита. Мъж, бит от жена с кобилица, става за присмех: &ldquo;Този ял кобилица&rdquo;.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/predene.jpg" /></strong></p> <p><strong>Хурка</strong><br />Специално изработена дървена пръчка за предене на прежда. На хурката се надява къделя вълна и с вретеното се преде на ръка. Така се получава преждата.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/churilovo_monastery71w.jpg" class="aligncenter" width="346" height="519" /></p> <p>Хурката пази момата, булката и младата жена от лоши очи, лоша среща, магии, от змея да не ги залюби и от самовилите. Затова момата или булката носят хурката из пътя към полето и дето има много хора, предат.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/hurka-i-vreteno.jpg" class="aligncenter" width="506" height="675" /></p> <p>Казва се, че деверът пази булката до чертога, а после я пази хурката. В България хурките са три вида &ndash; напоясни, ръчни (ликатки) и стоящи (сталки). Най-разпространени са поясните хурки, които показват и голямо етнографско разнообразие.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/hurki.jpg" class="aligncenter" /></strong></p> <p><strong>Вретено</strong><br />Вретеното (още шпиндел) е дървен уред, с който се пресукват влакна като вълна, лен, коноп, памук в прежда (изпредена нишка). Представлява къса, заоблена дървена пръчка със заострени краища.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/predeneto.jpg" class="aligncenter" width="508" height="286" /></p> <p>Често се претегля отдолу, от средата или отгоре, обикновено от диск или сферичен обект, наречен вихър; много вретена обаче се претеглят просто чрез удебеляване на формата им към дъното, напр. Оренбургските и френски вретена. Вретената се предлагат в много различни размери и тежести в зависимост от дебелината на преждата, която желаете да въртите. Използва се за шарене на хлябове, разваляне на магии, баене.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/unt67867yuyuhitled_1.png" class="aligncenter" width="513" height="331" /></strong></p> <p><strong>Мотовилка</strong><br />Остарял дървен уред, служещ за намотаване на изпреденото влакно (най-често прежда) и за подготовката му за основа за по-нататъшно тъкане. Представлява дървен ствол с вилообразно разклонение в единия край, направен от стъбло или клон, като в другия край има перпендикулярно монтирана дървена дъсчица. Преждата се намотава надлъжно по дължината на ствола, преминавайки между двата рога на вилообразното разклонение горе и върху перпендикулярната дъсчица долу. Така намотаната прежда се нарича чилѐ.</p> <p>Според българските народни вярвания мотовилката има МАГИЧЕСКА СИЛА: от нея се плашат и странят змейовете, самодивите и лошите духове изобщо. Въпреки това народната вяра забранява намотаването с мотовилка да става над малко дете, тъй като то ще бъде залюбено впоследствие от змей (ако е момиче) или от самодива или змеица (ако е момче). Забранено е също така с мотовилка да се удрят малки деца, моми и ергени. Мотовилката се използва и при някои баяния; вярва се, че родилка пострадала от лахуси, може да бъде изцерена с мотовилка.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/-620aa9d57902f.jpg" class="aligncenter" width="320" height="435" /></strong></p> <p><strong>Чекрък, въртешка, кръсташка, сукало</strong><br />Чекръкът е устройство с въртящо се колело, предназначено за предене на прежда от изкуствени или естествени влакна. Представлява прост механизъм и се задвижва на принципа на велосипеда. Появява се около 11 век и заменя по-ранния метод за ръчно предене с хурка и вретено. Дървени уреди, които служат за сукане на прежда.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/chekryk.jpg" class="aligncenter" width="635" height="357" /></p> <p><strong>Въртялка, кръсташка</strong><br />За навиване на вече готовата прежда, отново на калмукани, се използвало дървено кръстовище с подвижни рамене, наречено въртешка. Представлявало дървено кръстовище, в което било забито колче с височина около 20-25 см, и на тази ос се поставяли две кръстообразни летви с равни рамена. В края на летвите имало пробити дупки, където се поставяли вретената за обтягане на преждата. Въртенето ставало в хоризонтално положение около оста &ndash; колче. Изпънатата прежда се сваляла от мотовилката и се нахлузвала внимателно, като се опъвала в кръг на раменете на въртялката, задържана в това положение чрез забитите в дупчиците вретена.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/-620ab0fb2c29f.jpg" class="aligncenter" width="388" height="291" /></strong></p> <p><strong>Дарак</strong><br />Железен уред - зъбци, прикрепени на дървено стълбче, служи за влачене на вълна, памук, лен и др. Вълната първо се разчепква на ръце. Вълната се поставя върху телчетата.</p> <p><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/stan2.jpg" class="aligncenter" width="541" height="410" /></strong></p> <p><strong>Стан и совалка</strong><br />Тъкачният стан е устройство (машина) за тъкане на платове или черги и килими (най-общо тъкани). Основното предназначение на тъкачния стан е да държи отделните конци (нишки) на тъканта опънати. По този начин е възможно преплитането на отделните надлъжни и напречни конци (прежда). Първоначално тъкачните станове са примитивни, изработени от дърво и всички операции се извършват ръчно.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/i-sovalka.jpg" class="aligncenter" width="670" height="407" /></p> <p>Тъкането е процес, при който с помощта на совалка преждата (вътъкът) се прекарва между нишките на изработваната тъкан. Всеки следващ ред на тъканта се създава чрез премесване на &bdquo;горните&ldquo; нишки надолу а на &bdquo;долните&ldquo; нишки нагоре. След това совалката отново се прекарва между нишките и процесът се повтаря.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/stan.jpg" class="aligncenter" width="699" height="468" /></p> <p>Най-ранните станове датират от 5-о хилядолетие преди новата ера и се състоят от греди, оформящи рамка така, че да управляват два успоредни реда нишки. С повдигането на единия набор спрямо другия и прекарването напречно на друга нишка е възможно нишките да се преплетат плътно и да се получи платно.</p>

Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки