Блог

НАРЪЧНИК ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЕЛО - ПЪРВА ЧАСТ 21.03.2022 00:01:40

НАРЪЧНИК ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЕЛО - ПЪРВА ЧАСТ

Преди 12 години се преместихме на село и това беше най-хубавото решение в живота ни! Децата ни се родиха и израснаха тук. Много хора днес обмислят дали да го направят. И се надяваме да ги вдъхновим, заредим и подкрепим по ПЪТЯ към селото, земята и корена!

Не ни беше лесно, не знаехме какво ни чака, но пак и пак бихме избрали да живеем на село! Справяхме се сами, както можем, защото родителите ни са на 450км и не бяха подръка. Не само не съжаляваме, но сме БЛАГОДАРНИ, че тогава сме били толкова смели.

🙏 Споделяме нашия път и нашия опит с ясното съзнание, че всяко село, всяко семейство и всяка ситуация е ИНДИВИДУАЛНА и няма общовалидни истини. Ако нещо съм изпуснала, питайте!

📌Намираме се в Негован, което е на 10км от София. Навремето това беше доста непопулярна дестинация и никак не беше модерно. А БЛИЗОСТТА до града е колкото предимство, толкова и недостатък.

💥Преди да премина към ТЕМИТЕ работа, пътуване, доходи, аптека, магазин, училище и как се живее на село, ще опиша ТРИТЕ ЕТАПА на нашия преход от града към селото.

💚 I ЕТАП - ГРАЖДАНИ НА СЕЛО

Отиваш на село с идеята да имаш най-доброто от селото и от града. С цената на много усилия и ресурси криво-ляво ги съчетаваш. Живееш на село, имаш двор, но вместо храна гледаш райграс.

Децата имат чист въздух, но вместо да го дишат на свобода, ги караш на училище в града, където са затворени по цял ден. Вместо да развиваш умения и знания, свързани с естествения начин на живот, записваш онлайн и офлайн курсове и караш децата до града за извънкласни дейности.

💛 II ЕТАП - ИЗБОР

Напрежението расте, както и загубата на време и ресурси. Разхождаш децата, превръщаш се в шофьор и балансьор, разчекнат между града и селото. Работиш в града. Не се задържаш в къщата, нямаш време да се радваш на земята. Нито да си снимаш краката на хамака.

Разбираш, че романтиката и идилията от детските спомени при баба са присъщи на децата, не вървят в комплект с къщата на село и не идват с косенето на райграса, а с труда близо до земята. Това е нормален преходен период, защото рядко и не за всеки е възможно изведнъж да преустрои живота си на село.

❤ III ЕТАП - ЗЕМЛЯНИ

Това е етап на завръщане към корена и природата. Земята облагородява, трудът разкрасява и природата ни връща към Живота и Любовта. Възстановява се прекъснатата връзка със земята.

Не с четене, не с йога и медитации, не с духовни практики, не с приказки, ами с дела и труд. Все по-малко ти е нужен града, а на село се чувстваш у дома. И вече с гордост можеш да се наречеш ЗЕМЛЯНИН.

0️⃣️ КЪЩАТА

Купихме една поляна на село и живеехме под наем в града. Забременях и започнахме да строим. Иво много неща правеше и сам. Имахме моменти с няколко кредита, ипотека, разчети до стотинка и 200лв до края на месеца.

Аз гледах бебето сама - Иво излизаше в 8ч и се прибираше в 22ч - няма събота, няма неделя, няма семейно време. Той пък беше на обекта сам. Трудно беше. Всеки от нас се чувстваше самотен, но бързахме да се преместим. И си заслужаваше!

1️⃣ РАБОТА В ГРАДА

В началото, когато дойдохме на село, Иво работеше в София. Докато аз бях бременна, раждах и гледах децата, манджата и къщата. Офисът му беше сравнително наблизо, така че лесно се комбинираха. Днес и двамата работим само във фермата.

2️⃣ РАБОТА ВЪВ ФЕРМАТА

Първо беше райграсът, после се появиха лехи, накрая оранжерии, които превзеха целия двор. Иво е агроном и работеше в корпоративния сектор. С годините работата започна да му носи все по-малко удовлетворение и все повече напрежение, претоварване и вътрешен конфликт.

Почиваше си и експериментираше на двора. Докато един ден реши да започнем фермата. И напусна сигурната си работа. Това беше труден и изтощителен период за нас, но пълен с вдъхновение и удовлетворение. И сякаш цялата Вселена ни подкрепяше.

3️⃣ РАВНОСМЕТКА И ДОХОДИ

С фермата започнахме от нулата. Да преустроиш живота си и да го преобърнеш на 180 градуса е много ТРУДНО, особено ако имаш семейство, малки деца и много неизвестни, а нямаш гаранции и сигурност. И за капак зависиш от времето - земеделието е рисково начинание - Бог дал, Бог взел.

Трепехме се и двамата почти ДЕНОНОЩНО (18 часа всеки ден без почивен ден и отпуска). Минахме през период на пълен физически срив и бърнаут. Докато един ден просто приехме, че колкото и да работим, да оптимизираме и умно да го правим, няма да можем да достигнем предишните си доходи. И няма да можем да си позволяваме неща, които преди сме можели.

Смело мога да заявя, че не сме нещастни и не се чувстваме ощетени от това. Точно обратното! ВЪПРОСЪТ днес е: От какво си готов да се откажеш? Какво си готов да жертваш? И всеки от нас рано или късно се изправя пред него.

В крайна сметка се оказа, че ПО-МАЛКОТО Е ПОВЕЧЕ. Имаме нужда от малко и винаги има някой горе, който да се погрижи, ако ние си вършим нашата работа.

Както казва чичо Веско (Веселин Орешков): Най-важното ни е дадено напълно БЕЗПЛАТНО (въздух, вода, слънце), а ние се трепем като грешни дяволи за ненужни неща. Прав е!

Удовлетворението и РАДОСТТА на село са в пъти повече. Животът близо до земята ни дава много повече СМИСЪЛ! Прекарваме повече време с децата си. Те имат истинско детство. А ние правим нещо, което е полезно за други хора.

4️⃣ ПЪТУВАНЕ, ЛОГИСТИКА И ШОФИРАНЕ

Въпреки, че ние сме изключително близо до града - 10км или 20-30 минути и въпреки че всичко подбираме да е наблизо, шофирането с времето започна да ни ТЕЖИ.

Да прекараш няколко часа на ден зад волана нито физически, нито психически ни се отразяваше добре. Каквито и подкасти и полезни образователни курсове да слушахме за уплътняване на времето.

Минали сме през етапа да шофираме по 40мин в едната посока заради някое специално частно училище, което преди фермата можехме да си позволим.

Но установихме, че ПРАХОСВАЙКИ толкова много време, пари и гориво, ние само се изморяваме, напрягаме, ОГРАБВАМЕ себе си, своя живот и семейството си. Сега се стараем да шофираме минимално, за да сме максимално спокойни, работоспособни и заедно.

5️⃣ ДЕЦАТА И ТРУДЪТ

Много е ценно и важно родителите да приучат децата си към работа със земята. В противен случай детето се превръща в консуматор на природата и труда на мама и тати. Отглеждането на растения и животни и трудът имат чудотворен ефект върху децата.

6️⃣ ДЕЦАТА И СЕЛОТО

Колкото по-малко е детето, толкова по-естествен е за него животът на село. Колкото по-пораснало и по-свикнало с екрани е, толкова по-трудна е адаптацията на село и откъсването от старите навици.

7️⃣ ХРАНА И МАГАЗИНИ

Произвеждаме си повечето неща. Много неща са ни “НАПРАВИ СИ САМ”, от прясна продукция, през зимнина до сапуна. Стараем се това да е нашата независимост. Нещата, които не произвеждаме, купуваме от малки производители като нас из цялата страна. Все по-скромно пазаруваме, а и не ни е нужно много. Все още има от изчезващия вид хора на село, които гледат животинки - кози и овце - и си вземаме от тях мляко.

Също отскоро взехме с познати да си РАЗМЕНЯМЕ разни неща. Аз дам тиква или салатки, те ми дадат орехи или нещо друго разменяме, което единия си няма или което е в повече.

Всичко останало, което ни е нужно, пазаруваме от СЕЛСКИЯ магазин. В града пазаруваме 1-2 пъти месечно. Постоянно си водя списъци за пазаруване, които редуцирам до най-необходимото и си напомням, че всъщност малко ни е нужно.

8️⃣ ДЕЦАТА, СРЕДАТА И ИГРАТА

Нашият опит сочи, че когато имате 2 и повече деца е по-лесно. Или поне 1 съседче или друго дете в селото. Най-хубаво няколко семейства с деца. Хората сме социални и имаме нужда от себеподобни. Децата търсят други деца и живите срещи с тях.

Ако децата растат изолирани от други деца и значими възрастни, те не могат да придобият необходимите социални умения, да грешат и да се поправят, да експериментират и натрупват опит във взаимоотношенията и да имат свое лично пространство извън семейството.

Най обичах, когато децата бяха малки, да дойде събота и неделя, за да се наспим. Децата ставаха както обикновено и както е присъщо на малките деца, в ранни зори. И просто излизаха на двора да си играят. Няма такова спокойствие! Че можеш да оставиш детето на безопасно място, с безопасни хора да прави безопасно нещо. Това в града е почти невъзможно.

Децата на село растат по-самостоятелни, сякаш цяло село ти помага да ги гледаш (или поне съседите). Растат по-здрави физически и психо-емоционално. По-свободни, по-подвижни, по-любопитни и по-експериментиращи. Близо до живата природа - тя е най-великият учител.

9️⃣ СВОБОДА И СТРУКТУРА, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Децата имат огромна нужда от граници и структура. И в образованието, и в семейството липсата на ГРАНИЦИ ни е създавала повече проблеми, отколкото строги такива.

Твърде много свобода без задължения и отговорности, съответстващи на възрастта, е СВОБОДИЯ и носи на децата вътрешно напрежение, несигурност и поемане на родителска отговорност.

Нашите деца имат АНГАЖИМЕНТИ в домакинството, в градината, с домашните любимци, с почистването и с фермата. Не ги подкупваме и не им плащаме, за да си вършат задачите, защото това е техният принос към семейството. Но няма да крия, че това не винаги е лесно.

1️⃣0️⃣ ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ

Тя се отнася за всичко - нашето здраве, храна, образование, възпитание, деца и т.н. Градският ритъм често ни превръща в тесни специалисти с тесни знания и умения. И ни принуждава да ДЕЛЕГИРАМЕ всички останали сфери на живота си на други тесни специалисти.

Обаче на село, за да ОЦЕЛЯВАШ и процъфтяваш е необходимо точно обратното. На село всичко си идва на мястото. В началото изглежда странно, неестествено, преобърнато. Но после да се справяш сам се превръща в извор на сила, вдъхновение и удовлетворение.

1️⃣1️⃣ АПТЕКА, БОЛНИЦИ И ПР.

Нямаме. Няколко пъти отваряха и затваряха аптека и се отказаха. Слава Богу, само веднъж за тези 12 години се е налагало да ходим до спешното, а срещи с лекари и болници се стараем да избягваме.

Веднъж кучето беше в критично състояние, но се оправи с хомеопатия. Разчитаме на АЛТЕРНАТИВНА медицина, дистанционна помощ, билколечение, бабешки рецепти и книги.

1️⃣2️⃣ ГРАДЪТ

Макар че сме много близо до София, в града ходим колкото е възможно по-рядко и се задържаме колкото е възможно по-кратко. Е, има и редки моменти, когато му се радваме, като туристи. Но селото, полето, нивата, стопанството, земята - това е нашето място. Тук сме у дома.

👉 ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Не липсват. Последните 2 години сме в постоянна турболенция и всичко е непредсказуемо. Но там където има трудност, има растеж и ако си научим урока, става вълшебно, до следващия урок. Живот…

👉 ВЪЗМОЖНОСТИ

Днес сме облагодетелствани по толкова много начини. Никога животът не е бил по-лесен и по-уреден, дори на село. Никога не е имало толкова много възможности да работиш, да си независим, да се развиваш и да живееш по свой собствен начин. Всяко нещо има цена. И това да живееш на село, и това да живееш в града.

‼ ДЕЦАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Към Продължението ДЕЦАТА, СЕЛОТО И ОБРАЗОВАНИЕТО. НАРЪЧНИК ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЕЛО - ВТОРА ЧАСТ.

В блога през годините съм писала и разказвала за живота на село, промените, пътя, децата и образованието и може да откриете полезна информация. Някои от тях:

🙏🌱 Желая ви слънчеви и спокойни пролетни дни! И нека с пролетта да расте светлината, осъзнатостта и разумността. И светлите сили да надделяват вътре във всеки от нас и по цялата земя!

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Фермата преди и сега

Фермата преди и сега

НАРЪЧНИК ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЕЛО - ПЪРВА ЧАСТ

НАРЪЧНИК ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЕЛО - ПЪРВА ЧАСТ

Преди 12 години се преместихме на село и това беше най-хубавото решение в живота ни! Децата ни се родиха и израснаха тук. Много хора днес обмислят дали да Преди 12 години се преместихме на село и това беше най-хубавото решение в живота ни! Децата ни се родиха и израснаха тук. Много хора днес обмислят дали да 2022-04-06T08:23:20+03:00 НАРЪЧНИК ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЕЛО - ПЪРВА ЧАСТ

<p>Преди 12 години се преместихме на село и това беше най-хубавото решение в живота ни! Децата ни се родиха и израснаха тук. Много хора днес обмислят дали да го направят. И се надяваме да ги вдъхновим, заредим и подкрепим по <strong>ПЪТЯ към селото</strong>, земята и корена!</p> <p>Не ни беше лесно, не знаехме какво ни чака, но пак и пак бихме избрали да живеем на село! Справяхме се сами, както можем, защото родителите ни са на 450км и не бяха подръка. Не само не съжаляваме, но сме <strong>БЛАГОДАРНИ</strong>, че тогава сме били толкова смели.</p> <p>🙏 Споделяме нашия път и нашия опит с ясното съзнание, че всяко село, всяко семейство и всяка ситуация е <strong>ИНДИВИДУАЛНА</strong> и няма общовалидни истини. Ако нещо съм изпуснала, питайте!</p> <p>📌Намираме се в Негован, което е на 10км от София. Навремето това беше доста непопулярна дестинация и никак не беше модерно. А <strong>БЛИЗОСТТА</strong> до града е колкото предимство, толкова и недостатък.</p> <p>💥Преди да премина към <strong>ТЕМИТЕ</strong> работа, пътуване, доходи, аптека, магазин, училище и как се живее на село, ще опиша <strong>ТРИТЕ ЕТАПА</strong> на нашия преход от града към селото.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/276998456_4995689400497550_6939875284074461587_n.jpg" class="aligncenter" width="515" height="343" /></p> <h3><strong>💚 I ЕТАП - ГРАЖДАНИ НА СЕЛО</strong></h3> <p>Отиваш на село с идеята да имаш най-доброто от селото и от града. С цената на много усилия и ресурси криво-ляво ги съчетаваш. Живееш на село, имаш двор, но вместо храна гледаш райграс.</p> <p>Децата имат чист въздух, но вместо да го дишат на свобода, ги караш на училище в града, където са затворени по цял ден. Вместо да развиваш умения и знания, свързани с естествения начин на живот, записваш онлайн и офлайн курсове и караш децата до града за извънкласни дейности.</p> <h3><strong>💛 II ЕТАП - ИЗБОР</strong></h3> <p>Напрежението расте, както и загубата на време и ресурси. Разхождаш децата, превръщаш се в шофьор и балансьор, разчекнат между града и селото. Работиш в града. Не се задържаш в къщата, нямаш време да се радваш на земята. Нито да си снимаш краката на хамака.</p> <p>Разбираш, че романтиката и идилията от детските спомени при баба са присъщи на децата, не вървят в комплект с къщата на село и не идват с косенето на райграса, а с труда близо до земята. Това е нормален преходен период, защото рядко и не за всеки е възможно изведнъж да преустрои живота си на село.</p> <h3><strong>❤ III ЕТАП - ЗЕМЛЯНИ</strong></h3> <p>Това е етап на завръщане към корена и природата. Земята облагородява, трудът разкрасява и природата ни връща към Живота и Любовта. Възстановява се прекъснатата връзка със земята.</p> <p>Не с четене, не с йога и медитации, не с духовни практики, не с приказки, ами с дела и труд. Все по-малко ти е нужен града, а на село се чувстваш у дома. И вече с гордост можеш да се наречеш ЗЕМЛЯНИН.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/277003073_4995693773830446_6723550149113369036_n.jpg" class="aligncenter" width="385" height="513" /></p> <h3><strong>0️⃣️ КЪЩАТА<br /></strong></h3> <p>Купихме една поляна на село и живеехме <strong>под наем</strong> в града. Забременях и започнахме да строим. Иво много неща правеше и сам. Имахме моменти с няколко <strong>кредита, ипотека, разчети</strong> до стотинка и 200лв до края на месеца.</p> <p>Аз гледах бебето сама - Иво излизаше в 8ч и се прибираше в 22ч - няма събота, няма неделя, няма семейно време. Той пък беше на обекта сам. Трудно беше. Всеки от нас се чувстваше самотен, но бързахме да се преместим. И си <strong>заслужаваше</strong>!</p> <h3><strong>1️⃣ РАБОТА В ГРАДА</strong></h3> <p>В началото, когато дойдохме на село, Иво работеше в София. Докато аз бях бременна, раждах и гледах децата, манджата и къщата. Офисът му беше сравнително наблизо, така че лесно се комбинираха. Днес и двамата работим само във фермата.</p> <h3><strong>2️⃣ РАБОТА ВЪВ ФЕРМАТА</strong></h3> <p>Първо беше райграсът, после се появиха лехи, накрая оранжерии, които превзеха целия двор. Иво е агроном и работеше в корпоративния сектор. С годините работата започна да му носи все по-малко удовлетворение и все повече напрежение, претоварване и вътрешен конфликт.</p> <p>Почиваше си и експериментираше на двора. Докато един ден реши да започнем фермата. И напусна сигурната си работа. Това беше труден и изтощителен период за нас, но пълен с вдъхновение и удовлетворение. И сякаш цялата Вселена ни подкрепяше.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/276992590_4995690483830775_8997129132271272230_n.jpg" class="aligncenter" width="431" height="646" /></p> <h3><strong>3️⃣ РАВНОСМЕТКА И ДОХОДИ</strong></h3> <p>С фермата започнахме от нулата. Да преустроиш живота си и да го преобърнеш на 180 градуса е много <strong>ТРУДНО</strong>, особено ако имаш семейство, малки деца и много неизвестни, а нямаш гаранции и сигурност. И за капак зависиш от времето - земеделието е рисково начинание - Бог дал, Бог взел.</p> <p>Трепехме се и двамата почти <strong>ДЕНОНОЩНО</strong> (18 часа всеки ден без почивен ден и отпуска). Минахме през период на пълен физически срив и бърнаут. Докато един ден просто приехме, че колкото и да работим, да оптимизираме и умно да го правим, няма да можем да достигнем предишните си доходи. И няма да можем да си позволяваме неща, които преди сме можели.</p> <p>Смело мога да заявя, че не сме нещастни и не се чувстваме ощетени от това. Точно обратното! ВЪПРОСЪТ днес е: <strong>От какво си готов да се откажеш? Какво си готов да жертваш?</strong> И всеки от нас рано или късно се изправя пред него.</p> <p>В крайна сметка се оказа, че <strong>ПО-МАЛКОТО Е ПОВЕЧЕ</strong>. Имаме нужда от малко и винаги има някой горе, който да се погрижи, ако ние си вършим нашата работа.</p> <p>Както казва чичо Веско (Веселин Орешков): <em><strong>Най-важното ни е дадено напълно БЕЗПЛАТНО (въздух, вода, слънце), а ние се трепем като грешни дяволи за ненужни неща.</strong></em> Прав е!</p> <p>Удовлетворението и <strong>РАДОСТТА</strong> на село са в пъти повече. Животът близо до земята ни дава много повече СМИСЪЛ! Прекарваме повече време с децата си. Те имат истинско детство. А ние правим нещо, което е полезно за други хора.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/277080105_4995689560497534_3283083466054520972_n.jpg" class="aligncenter" width="474" height="356" /></p> <h3><strong>4️⃣ ПЪТУВАНЕ, ЛОГИСТИКА И ШОФИРАНЕ</strong></h3> <p>Въпреки, че ние сме изключително близо до града - 10км или 20-30 минути и въпреки че всичко подбираме да е наблизо, шофирането с времето започна да ни <strong>ТЕЖИ</strong>.</p> <p>Да прекараш няколко часа на ден зад волана нито физически, нито психически ни се отразяваше добре. Каквито и подкасти и полезни образователни курсове да слушахме за уплътняване на времето.</p> <p>Минали сме през етапа да шофираме по 40мин в едната посока заради някое специално частно училище, което преди фермата можехме да си позволим.</p> <p>Но установихме, че <strong>ПРАХОСВАЙКИ</strong> толкова много време, пари и гориво, ние само се изморяваме, напрягаме, <strong>ОГРАБВАМЕ</strong> себе си, своя живот и семейството си. Сега се стараем да шофираме минимално, за да сме максимално спокойни, работоспособни и заедно.</p> <h3><strong>5️⃣ ДЕЦАТА И ТРУДЪТ</strong></h3> <p>Много е ценно и важно родителите да приучат децата си към работа със земята. В противен случай детето се превръща в консуматор на природата и труда на мама и тати. Отглеждането на растения и животни и трудът имат чудотворен ефект върху децата.</p> <h3><strong><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/277093872_4995692127163944_113906024180729508_n.jpg" class="aligncenter" width="471" height="471" /></strong></h3> <h3><strong>6️⃣ ДЕЦАТА И СЕЛОТО</strong></h3> <p>Колкото по-малко е детето, толкова по-естествен е за него животът на село. Колкото по-пораснало и по-свикнало с екрани е, толкова по-трудна е адаптацията на село и откъсването от старите навици.</p> <h3><strong>7️⃣ ХРАНА И МАГАЗИНИ</strong></h3> <p>Произвеждаме си повечето неща. Много неща са ни &ldquo;<strong>НАПРАВИ СИ САМ</strong>&rdquo;, от прясна продукция, през зимнина до сапуна. Стараем се това да е нашата независимост. Нещата, които не произвеждаме, купуваме от малки производители като нас из цялата страна. Все по-скромно пазаруваме, а и не ни е нужно много. Все още има от изчезващия вид хора на село, които гледат животинки - кози и овце - и си вземаме от тях мляко.</p> <p>Също отскоро взехме с познати да си <strong>РАЗМЕНЯМЕ</strong> разни неща. Аз дам тиква или салатки, те ми дадат орехи или нещо друго разменяме, което единия си няма или което е в повече.</p> <p>Всичко останало, което ни е нужно, пазаруваме от <strong>СЕЛСКИЯ</strong> магазин. В града пазаруваме 1-2 пъти месечно. Постоянно си водя списъци за пазаруване, които редуцирам до най-необходимото и си напомням, че всъщност малко ни е нужно.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/277099971_4995690800497410_7938747124115278633_n.jpg" class="aligncenter" width="431" height="646" /></p> <h3><strong>8️⃣ ДЕЦАТА, СРЕДАТА И ИГРАТА</strong></h3> <p>Нашият опит сочи, че когато имате 2 и повече деца е по-лесно. Или поне 1 съседче или друго дете в селото. Най-хубаво няколко семейства с деца. Хората сме социални и имаме нужда от себеподобни. Децата търсят други деца и живите срещи с тях.</p> <p>Ако децата растат изолирани от други деца и значими възрастни, те не могат да придобият необходимите социални умения, да грешат и да се поправят, да експериментират и натрупват опит във взаимоотношенията и да имат свое лично пространство извън семейството.</p> <p>Най обичах, когато децата бяха малки, да дойде събота и неделя, за да се наспим. Децата ставаха както обикновено и както е присъщо на малките деца, в ранни зори. И просто излизаха на двора да си играят. Няма такова спокойствие! Че можеш да оставиш детето на безопасно място, с безопасни хора да прави безопасно нещо. Това в града е почти невъзможно.</p> <p>Децата на село растат по-самостоятелни, сякаш цяло село ти помага да ги гледаш (или поне съседите). Растат по-здрави физически и психо-емоционално. По-свободни, по-подвижни, по-любопитни и по-експериментиращи. Близо до живата природа - тя е най-великият учител.</p> <h3><strong>9️⃣ СВОБОДА И СТРУКТУРА, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ</strong></h3> <p>Децата имат огромна нужда от граници и структура. И в образованието, и в семейството липсата на <strong>ГРАНИЦИ</strong> ни е създавала повече проблеми, отколкото строги такива.</p> <p>Твърде много свобода без задължения и отговорности, съответстващи на възрастта, е <strong>СВОБОДИЯ</strong> и носи на децата вътрешно напрежение, несигурност и поемане на родителска отговорност.</p> <p>Нашите деца имат <strong>АНГАЖИМЕНТИ</strong> в домакинството, в градината, с домашните любимци, с почистването и с фермата. Не ги подкупваме и не им плащаме, за да си вършат задачите, защото това е техният принос към семейството. Но няма да крия, че това не винаги е лесно.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/277102347_4995690613830762_1616514031972047880_n.jpg" class="aligncenter" width="497" height="497" /></p> <h3><strong>1️⃣0️⃣ ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ</strong></h3> <p>Тя се отнася за всичко - нашето здраве, храна, образование, възпитание, деца и т.н. Градският ритъм често ни превръща в тесни специалисти с тесни знания и умения. И ни принуждава да <strong>ДЕЛЕГИРАМЕ</strong> всички останали сфери на живота си на други тесни специалисти.</p> <p>Обаче на село, за да <strong>ОЦЕЛЯВАШ</strong> и процъфтяваш е необходимо точно обратното. На село всичко си идва на мястото. В началото изглежда странно, неестествено, преобърнато. Но после да се справяш сам се превръща в извор на сила, вдъхновение и удовлетворение.</p> <h3><strong>1️⃣1️⃣ АПТЕКА, БОЛНИЦИ И ПР.</strong></h3> <p>Нямаме. Няколко пъти отваряха и затваряха аптека и се отказаха. Слава Богу, само веднъж за тези 12 години се е налагало да ходим до спешното, а срещи с лекари и болници се стараем да избягваме.</p> <p>Веднъж кучето беше в критично състояние, но се оправи с хомеопатия. Разчитаме на <strong>АЛТЕРНАТИВНА</strong> медицина, дистанционна помощ, билколечение, бабешки рецепти и книги.</p> <h3><strong>1️⃣2️⃣ ГРАДЪТ</strong></h3> <p>Макар че сме много близо до София, в града ходим колкото е възможно по-рядко и се задържаме колкото е възможно по-кратко. Е, има и редки моменти, когато му се радваме, като туристи. Но селото, полето, нивата, стопанството, земята - това е нашето място. Тук сме у дома.</p> <p><img alt="" src="https://cdncloudcart.com/16275/files/image/dsc_5789_resize.jpg" class="aligncenter" width="448" height="299" /></p> <h3><strong>👉 ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА</strong></h3> <p>Не липсват. Последните 2 години сме в постоянна турболенция и всичко е непредсказуемо. Но там където има трудност, има растеж и ако си научим урока, става вълшебно, до следващия урок. Живот&hellip;</p> <h3><strong>👉 ВЪЗМОЖНОСТИ</strong></h3> <p>Днес сме облагодетелствани по толкова много начини. Никога животът не е бил по-лесен и по-уреден, дори на село. Никога не е имало толкова много възможности да работиш, да си независим, да се развиваш и да живееш по свой собствен начин. Всяко нещо има цена. И това да живееш на село, и това да живееш в града.</p> <h3><strong>‼ ДЕЦАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО <br /></strong></h3> <p><a href="https://blizkataferma.com/article/decata-seloto-i-obrazovanieto-narachnik-za-premestvane-na-selo-vtora-chast"><strong>Към Продължението </strong><em>ДЕЦАТА, СЕЛОТО И ОБРАЗОВАНИЕТО. НАРЪЧНИК ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ НА СЕЛО - ВТОРА ЧАСТ.</em></a></p> <p>В блога през годините съм писала и разказвала за живота на село, промените, пътя, децата и образованието и може да откриете полезна информация. Някои от тях:</p> <ul> <li><a href="https://blizkataferma.com/article/6-nachina-decata-da-vi-pomagat-s-jelanie">6 начина децатада ви помагат</a></li> <li><a href="https://blizkataferma.com/article/za-patuvaneto-ostavaneto-i-fermata">За пътуването, оставането и фермата</a></li> <li><a href="https://blizkataferma.com/article/ludi-mladi-selyani">Луди, млади... селяни</a></li> <li><a href="https://blizkataferma.com/article/10-nachina-po-koito-kashtata-i-seloto-te-promenyat">10 начина, по които къщата и селото те променят</a></li> </ul> <p>🙏🌱 Желая ви слънчеви и спокойни пролетни дни! И нека с пролетта да расте светлината, осъзнатостта и разумността. И светлите сили да надделяват вътре във всеки от нас и по цялата земя!</p>

Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки