Блог

НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ, ВИСОКИТЕ ЦЕНИ и ВНОСНИТЕ ХРАНИ 17.03.2022 01:37:51

НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ, ВИСОКИТЕ ЦЕНИ и ВНОСНИТЕ ХРАНИ

85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са ВНОС. Само 15% произвеждаме сами. От държава производител и износител, отдавна сме се превърнали в продоволствено ЗАВИСИМА държава вносител и просто потребител.

Внасяме излишъците и свръхпроизводствата на други държави, ЧУЖДИ държавни резерви с изтекъл срок, внасяме ценности, морал и свободи. Защото наши вече нямаме.

ИЗНАСЯМЕ основно ценни ресурси и суровини като пшеница и слънчоглед, а също и злато. Докато повечето държави изнасят продукти с добавена стойност.

Внасяме почти всичко, което ни е необходимо за живот, а в замяна изнасяме ДОХОДИТЕ си.

Но най-вече изнасяме ХОРА, умове и сръчни ръце. За последните 30 години сме се стопили с 3 милиона.

Отдалечихме се от корена си и от ЗЕМЯТА си. И малцина се замислят какво ще стане, ако вносът секне.

Енергетиката и продоволствената СИГУРНОСТ са част от националната сигурност. В противен случай е само въпрос на време да дойдат студ, глад и бедност. Защо обаче вместо да си гарантираме сигурност, ние убиваме тези 2 отрасъла? И кой има полза от това?

Според статистиката преди 30 години сме били сред НАЙ-ГОЛЕМИТЕ 10 производители и износители в света на плодове, зеленчуци, тютюн, пшеница, слънчоглед и др.

За последните 9 години в българското земеделие са налети над 20 млрд лева! От много грижа за дребния и средния ЗЕМЕДЕЛЕЦ, него вече го няма. Много производители са вече фалирали, продали градините и стадата си и заминали в чужбина да дирят поминък.

А земята ни е ЗЛАТНА! Имаме слънце, вода и плодородна почва. Но на властта не й е до производство. Тя е заета да се грижи за вноса.

Бранш по бранш СЕЛСКОТО ни СТОПАНСТВО системно се унищожава и разграбва докато субсидиевъдството, принудителното брутално изколване на животни и схемите източват парите и обезкървяват държавата.

Няма пазар за РОДНОТО производство - то е нежелано, ненужно, по-скъпо и е наказано в ъгъла. А евтината западна продукция залива всички магазини и въпреки пластмасовия си вкус, съмнителните качества и неясния произход я купуваме, защото ни е по джоба. А после се разболяваме.

Наскоро пропищяха свиневъдите. Есента 70% от отопляемите оранжерии у нас ЗАТВОРИХА. По-малки са загубите, ако ги затворят, отколкото ако работят. Сега надават глас картофопроизводителите.

ГЛАС В ПУСТИНЯ. Защото няма да ги чуе нито правителството, което кой знае чий национален интерес защитава (независимо кое е правителството). Нито ЕС, който има нужда от държави-членки вносителки, а не производителки. Нито чуждестранните вериги, които масово предлагат вносни стоки, защитавайки своя национален интерес.

И наричаме всичко това пазарна икономика и СВОБОДНО движение на стоки и капитали.

ЕС е търговско-икономически съюз и при влизането на всяка държава строго се регламентират квотите й за износ и внос. Т.е. за земеделието и животновъдството ни има строги РЕСТРИКЦИИ. И за нашия намаляващ пазар е договорено основно да внася и да консумира и в много по-малка степен да произвежда и изнася.

Проблемът може би не е в ЕС, а в липсата на ДЪРЖАВНИЧЕСКА ВОЛЯ и политика, която да договори квоти в интерес на родното производство, вместо такива, които го обричат на сигурна смърт.

Днешният потребител свикна с ЛУКСА да има всяка стока от всеки край на света, по всяко време на годината, на ниска цена в близкия магазин. Малцина си задават въпроса каква е реалната, скритата цена. КОЙ ПЛАЩА за този лукс и изобилие, които приемаме като право по рождение? И ДОКОГА ще продължи?

Фактите, статистиката и дори официални европейски доклади сочат, че България е УМИРАЩА СТРАНА с ниска раждаемост, висока смъртност (от преди пандемията) и демогарфска криза.

В момента от 100 родени деца, 45 са етнически българчета. Някои историци казват, че сме колония, други че сме буферна зона или просто територия, но не и самостоятелен субект с национален интерес. И докато те спорят, безспорен факт е, че климатът и релефът тук са изключително благоприятни и АПЕТИТИ за тази територия винаги е имало.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ?

  • Да спрем да чакаме спасител и да се залавяме за работа.
  • Да подкрепяме малкия производител и местния фермер.
  • Да сме близо до ЗЕМЯТА и да започнем да я обработваме.
  • Да си отглеждаме сами ХРАНАТА.
  • Да си събираме и разменяме продукция и семена.
  • Да се сприятелим с МОТИКАТА поне толкова добре, колкото с телефона.
  • Да правим стъпки, които ни правят по-самостоятелни и ПО-МАЛКО ЗАВИСИМИ.
  • Да научим ДЕЦАТА си на това, защото ако за нас е въпрос на избор, за тях може да е въпрос на оцеляване.

Все по-важно става да възпитаме и отгледаме децата си близо до земята, в хармония с природата. И да ги екипираме с умения за живот не само за технологичния, голям град, но и извън него.

Коментари

Кремена
Кремена 23.04.2022 След последните 2 експериментални години и в ОБРАЗОВАНИЕТО вече стана все по-ясно, че трябва да заздравяваме връзката си към земята и тази на децата към нея, и че държавата няма да е тази, която да направи от децата ни по-успешните и добрите хора, та било и то да изградят по един скъпо платен STEM кабинет и в най-отдалеченото селско училище. Уменията за ЖИВОТА, които нашите деца ще имат в тяхното "портфолио" са единствената добра инвестиция, която можем да направим за тях. ОЧИ да имаме и УМ да наблюдаваме, ще открием, че ПРИРОДАТА е най-интелигентния учител! Вземете едно красиво пухкаво глухарче и накарайте ДЕЦАТА да го наблюдават и опишат КАКВО виждат. Защо? Ами защото къде другаде ще видите така перфектна и прекрасна на практика божията радиална симетрия? Да обичаме, да сме благоДарни, отговорни, творящи, действащи и вярващи!

Остави коментар

Полезно знание

Полезно знание

НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ, ВИСОКИТЕ ЦЕНИ и ВНОСНИТЕ ХРАНИ

НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ, ВИСОКИТЕ ЦЕНИ и ВНОСНИТЕ ХРАНИ

85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са ВНОС. Само 15% произвеждаме сами. От държава производител и износител, отдавна сме се превърнали в про 85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са ВНОС. Само 15% произвеждаме сами. От държава производител и износител, отдавна сме се превърнали в про 2022-03-17T01:37:52+02:00 НЕУДОБНИТЕ ИСТИНИ, ВИСОКИТЕ ЦЕНИ и ВНОСНИТЕ ХРАНИ

<p>85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са ВНОС. Само 15% произвеждаме сами. От държава производител и износител, отдавна сме се превърнали в продоволствено ЗАВИСИМА държава вносител и просто потребител.</p> <p>Внасяме излишъците и свръхпроизводствата на други държави, ЧУЖДИ държавни резерви с изтекъл срок, внасяме ценности, морал и свободи. Защото наши вече нямаме.</p> <p>ИЗНАСЯМЕ основно ценни ресурси и суровини като пшеница и слънчоглед, а също и злато. Докато повечето държави изнасят продукти с добавена стойност.</p> <p>Внасяме почти всичко, което ни е необходимо за живот, а в замяна изнасяме ДОХОДИТЕ си.</p> <p>Но най-вече изнасяме ХОРА, умове и сръчни ръце. За последните 30 години сме се стопили с 3 милиона.</p> <p>Отдалечихме се от корена си и от ЗЕМЯТА си. И малцина се замислят какво ще стане, ако вносът секне.</p> <p>Енергетиката и продоволствената СИГУРНОСТ са част от националната сигурност. В противен случай е само въпрос на време да дойдат студ, глад и бедност. Защо обаче вместо да си гарантираме сигурност, ние убиваме тези 2 отрасъла? И кой има полза от това?</p> <p>Според статистиката преди 30 години сме били сред НАЙ-ГОЛЕМИТЕ 10 производители и износители в света на плодове, зеленчуци, тютюн, пшеница, слънчоглед и др.</p> <p>За последните 9 години в българското земеделие са налети над 20 млрд лева! От много грижа за дребния и средния ЗЕМЕДЕЛЕЦ, него вече го няма. Много производители са вече фалирали, продали градините и стадата си и заминали в чужбина да дирят поминък.</p> <p>А земята ни е ЗЛАТНА! Имаме слънце, вода и плодородна почва. Но на властта не й е до производство. Тя е заета да се грижи за вноса.</p> <p>Бранш по бранш СЕЛСКОТО ни СТОПАНСТВО системно се унищожава и разграбва докато субсидиевъдството, принудителното брутално изколване на животни и схемите източват парите и обезкървяват държавата.</p> <p>Няма пазар за РОДНОТО производство - то е нежелано, ненужно, по-скъпо и е наказано в ъгъла. А евтината западна продукция залива всички магазини и въпреки пластмасовия си вкус, съмнителните качества и неясния произход я купуваме, защото ни е по джоба. А после се разболяваме.</p> <p>Наскоро пропищяха свиневъдите. Есента 70% от отопляемите оранжерии у нас ЗАТВОРИХА. По-малки са загубите, ако ги затворят, отколкото ако работят. Сега надават глас картофопроизводителите.</p> <p>ГЛАС В ПУСТИНЯ. Защото няма да ги чуе нито правителството, което кой знае чий национален интерес защитава (независимо кое е правителството). Нито ЕС, който има нужда от държави-членки вносителки, а не производителки. Нито чуждестранните вериги, които масово предлагат вносни стоки, защитавайки своя национален интерес.</p> <p>И наричаме всичко това пазарна икономика и СВОБОДНО движение на стоки и капитали.</p> <p>ЕС е търговско-икономически съюз и при влизането на всяка държава строго се регламентират квотите й за износ и внос. Т.е. за земеделието и животновъдството ни има строги РЕСТРИКЦИИ. И за нашия намаляващ пазар е договорено основно да внася и да консумира и в много по-малка степен да произвежда и изнася.</p> <p>Проблемът може би не е в ЕС, а в липсата на ДЪРЖАВНИЧЕСКА ВОЛЯ и политика, която да договори квоти в интерес на родното производство, вместо такива, които го обричат на сигурна смърт.</p> <p>Днешният потребител свикна с ЛУКСА да има всяка стока от всеки край на света, по всяко време на годината, на ниска цена в близкия магазин. Малцина си задават въпроса каква е реалната, скритата цена. КОЙ ПЛАЩА за този лукс и изобилие, които приемаме като право по рождение? И ДОКОГА ще продължи?</p> <p>Фактите, статистиката и дори официални европейски доклади сочат, че България е УМИРАЩА СТРАНА с ниска раждаемост, висока смъртност (от преди пандемията) и демогарфска криза.</p> <p>В момента от 100 родени деца, 45 са етнически българчета. Някои историци казват, че сме колония, други че сме буферна зона или просто територия, но не и самостоятелен субект с национален интерес. И докато те спорят, безспорен факт е, че климатът и релефът тук са изключително благоприятни и АПЕТИТИ за тази територия винаги е имало.</p> <p>КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ?</p> <ul> <li>Да спрем да чакаме спасител и да се залавяме за работа.</li> <li>Да подкрепяме малкия производител и местния фермер.</li> <li>Да сме близо до ЗЕМЯТА и да започнем да я обработваме.</li> <li>Да си отглеждаме сами ХРАНАТА.</li> <li>Да си събираме и разменяме продукция и семена.</li> <li>Да се сприятелим с МОТИКАТА поне толкова добре, колкото с телефона.</li> <li>Да правим стъпки, които ни правят по-самостоятелни и ПО-МАЛКО ЗАВИСИМИ.</li> <li>Да научим ДЕЦАТА си на това, защото ако за нас е въпрос на избор, за тях може да е въпрос на оцеляване.</li> </ul> <p></p> <p>Все по-важно става да възпитаме и отгледаме децата си близо до земята, в хармония с природата. И да ги екипираме с умения за живот не само за технологичния, голям град, но и извън него.</p> <p></p>

Кремена Кремена

2022-04-23T14:53:21+03:00
След последните 2 експериментални години и в ОБРАЗОВАНИЕТО вече стана все по-ясно, че трябва да заздравяваме връзката си към земята и тази на децата към нея, и че държавата няма да е тази, която да направи от децата ни по-успешните и добрите хора, та било и то да изградят по един скъпо платен STEM кабинет и в най-отдалеченото селско училище. Уменията за ЖИВОТА, които нашите деца ще имат в тяхното "портфолио" са единствената добра инвестиция, която можем да направим за тях. ОЧИ да имаме и УМ да наблюдаваме, ще открием, че ПРИРОДАТА е най-интелигентния учител! Вземете едно красиво пухкаво глухарче и накарайте ДЕЦАТА да го наблюдават и опишат КАКВО виждат. Защо? Ами защото къде другаде ще видите така перфектна и прекрасна на практика божията радиална симетрия? Да обичаме, да сме благоДарни, отговорни, творящи, действащи и вярващи!
Сравнение на продукти

Нашият онлайн магазин използва „Бисквитки“ Научете повече за нашата политика за поверителност и нашата политика за Бисквитки