Имахме библиотека, но не работеше. Имахме читалище, но беше ЗАКЛЮЧЕНО. Имахме деца, но не се познаваха. Имахме празници, но не ги чествахме заедно.
Тогава се появи Ани. Дойде изневиделица и преобърна селото. Не искаше нищо, освен подкрепа, но срещна съпротива. Действаше тихо, едва забележимо. Започна да ремонтира - САМА и с доброволци, които идваха от другаде.
Един ден Ани отвори БИБЛИОТЕКАТА, която не беше работила от години. Децата започнаха да я посещават. Ани не ги привлече с лакомства, а с книги, игри и работилници.
После дойде Коледа и Ани направи коледарска дружина. За Нова година организира РАБОТИЛНИЦИ за сурвакници. А през февруари децата всяка седмица правиха мартеници.
Вчера беше ЛАЗАРОВДЕН и имахме 30 лазарки - от 2 до 16 години! Пак Ани ги беше организирала - пяха, танцуваха, благославяха, играха. Даже ги снимаха за телевизията. Имат и участие в 2 празнични концерта.
ДЕЦАТА, които живееха в едно село и никога не си бяха говорили, се срещнаха и се запознаха. И се харесаха. И пяха и играха заедно. Ани ги научи да играят хорца, да пеят песни и благословии, да правят сурвакници, да пресукват конци за мартеници.
А след работилничките изнасяха една сгъваема масичка със столче и ПРОДАВАХА това, което са изработили. Децата с гордост отваряха малката сергийка на площада, в градинката, на спирката. И продаваха, и се радваха, защото сътвореното с техния труд и от техните ръце, беше специално и оценено. Това им носеше радост и смисъл.
И децата бяха щастливи. И с гордост събираха левчетата от мартенички и сурвакнички. Защото имаха цел - СЪБИРАХА ПАРИ за носии, за ямурлучета, да са всички еднакви и да си приличат. А яйцата и почерпката, които събраха вчера, ще споделят с бабите и дядовците в село, за да си имат и те за Великден.
И в наше село настъпи оживление, ВЪЛНЕНИЕ и обновление! А вчера като ги гледаш тия лазарки - да ти се напълни душата. Където минат - осветяват, сърца разтуптяват и сълзи в очите явяват. Съкровища имаме, но не ги виждаме, а ги търсим на далечни места.
А МАЛКО е нужно - един човек, който вярва! Една жена, която не се отказа въпреки трудностите! Човек с голямо СЪРЦЕ. И един по един започват да се присъединяват още хора - доброто е заразно! И не е важен само броят на къщите и хората в едно село. Живо е селото с ДУХ!
Отново имаме читалище - най-българския, НАЙ-ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ, най-независимия и свободолюбив символ. Читалищата са били средища за пробуждане, за повдигане на духа, културата, образованието, народа и човеколюбието. Възкресихме го - заЕдно!
Ани, БЛАГОДАРИМ ти! За срещите, за сбъдването, за радостта, за сълзите в очите, затова че ни върна вярата в чудесата! Защото чудесата ги правим ние, хората. А където има труд, любов и постоянство, Вселената винаги помага!
Дай Боже във всяко българско село да има деца и поне по една Ани! Честита Цветница!
Светъл ден благословен, приятели! Да е празничен и озарен! И нека духът на Възкресението ни движи към Доброто! Да цъфтят душите ни, да се грижим за цветята и дърветата, за да дават добри плодове!
Тази статия все още няма коментари