Един ден дошли непознати хора, които му казали, че вместо да превозва оборски тор, много по-ефективно ще е да е използва изкуствен тор. Вместо да използва малкия трактор, 10 пъти по-бързо ще е да обработва с големи машини. И му показали как със специални препарати може да реши всички проблеми в нивите си.
Фермерът дълго мислил дали да приеме новите предложения, но принуден от разни обстоятелства, решил да опита. И наистина нивите започнали да раждат повече, да боледуват по-малко, да се обработват по-бързо и лесно. От 1 декар изнасял 1000кг зърно и 500кг слама. А внасял само 50кг тор и семе за сеене.
Минали години. Земята бавно се променяла. Болестите и неприятелите също. Растенията започнали да страдат. Фермерът също се бил променил. Той бил изгубил умението си да наблюдава и да разбира земята. И не знаел какво да прави.
Тогава решил, подкрепен от мъдри съветници, да даде на земята още по-големи дози от торовете, препаратите, машините, обработките. Земята боляла и кървяла от тежките машини и премного химикали. Изложена гола на стихиите, постепенно се превърнала в мъртва пепел.
Но фермерът успявал да кара растенията да растат и земята да ражда против волята им. Тогава дошло най-лошото. Земята му отвърнала с най-страшното – ПРАЗНА РЕКОЛТА. Реколта, която била вкусна, красива и здрава, но хранително недостатъчна и непълноценна. Фермерът бил произвел празни калории.
Тогава фермерът разбрал, че с принуда може да накара земята да ражда, но не може да направи храната жива и пълноценна. Разбрал, че само земята и природата дават живот и могат да го отнемат. Защото земята била тук от милиони години. И се била научила да оцелява.
Разбрал, че трябва да се отнася към земята така, сякаш ще го храни вечно. И се заловил да възстанови живота, здравето и жизнеността й. Да връща в почвата повече, отколкото взема от нея. И да мисли и служи на благото на земята, растенията, животните и хората.
Защото ЗАКОНЪТ ЗА БАЛАНСА изисква да ДАВАШ толкова, колкото вземаш. И винаги МАЛКО ПОВЕЧЕ.
Тази статия все още няма коментари