Веднъж един човек помолил Господ:
- Господи, бих искал да знам какво е това Рай и какво е Ад?
Господ го повел в небесата към две врати. Отворил едната и го подканил да влезе. Там на огромна, кръгла маса седели хора, а в средата на масата имало огромна, пълна с храна купа, ухаеща апетитно.
Устата на човека се изпълнила със слюнки, изглеждало толкова вкусно, но хората, стоящи около масата, били бледи и недохранени, почти умиращи от глад. В ръката си всеки от тях държал много дълга лъжица.
Те можели да достигнат до купата с храна, да загребат, но поради дългото рамо на лъжицата не можели да я поднесат до устата си.
Господ казал на човека:
- Ето, сега ти видя какво е Адът.
Запътили се към втората врата. Господ я отворил. Сцената, която се разкрила пред очите им била идентична с първата. И тук имало огромна кръгла маса със същата гигантска купа по средата, пълна с уханна супа, караща устата на човечеца да се изпълва със слюнка.
А хората, седящи около масата, държали същите дълги, дълги лъжици. Обаче пък изглеждали сити и доволни, щастливи и увлечени в разговорите помежду си.
Тогава човекът в недоумение възкликнал:
- Не разбирам!
- Толкова е просто. - отговорил Господ. - Тук са се научили да се хранят един другиго, а не да мислят единствено и само за себе си.
Адът и Раят са устроени подобно. Разликата е в нас самите...
Тази статия все още няма коментари