ЗИМАТА на ПРОМЯНАТА: за ФЕРМЕНТИРАЛИТЕ ЗЕЛКИ, МОРКОВИ, ХОРА и ГОДИНИ
Из есенните истории на недалечната година 2020...
🔥Очертава се уютна, домашна зима. И докато участваме във втора серия на касовия филм "2020", ще врим в собствен семеен сос със същото семейство от пролетта.
🥕2020: някои я наричат трансформация. Аз ще я кръстя ферментация. Общото между двете е преобразяването. За едно омекваме, за друго се втвърдяваме, за трето се отваряме. Но едно е сигурно - излизаме качествено променени. Точно както излиза морковът от туршията.
🍷Възможни са вариации на тема ферментации - млечно-кисели, прокиснали, пробиотични или алкохолни. Но не забравяйте: опитът е по-важен от резултата. Така че сега е моментът да повторим всичките си грешки от пролетта и да направим нови. За да излезем по-мъдри.
🙏Пожелаваме ви приятно ферментиране! За успешно протичане стойте на топло, дишайте и бъдете здрави!
🍂И все пак земята се върти, без да се вълнува особено от второто издание на Covid по света и у нас, а работа не спира и все нас чака ❤
РЕЦЕПТА за ЗЕЛЕ БЕЗ ПРЕТАКАНЕ и ТУРШИЯ
Но да се върнем на ферментацията. Тя е полезна, вкусна и много лесна. В 1сл сок от кисело зеле има повече пробиотици и микроорганизми отколкото хора на земята.
Най-трудната част е да измиете и нарежете зеленчуците. След това само ги заливате с вода и сол. На 1л вода слагаме 30г сол. Солта предварително разтваряме като загряваме в малко вода. Така постигаме равномерна солева концентрация.
После оставяме туршията на стайна температура, чакаме около седмица и опитваме на вкус. Зеленчуците трябва да са покрити напълно с вода и да не се подават. Може да се приклещят или затиснат. Покриваме с капак - може да не е плътно затворен, за да диша. А може и да завинтим - зелето винаги завинтваме. Бидончето със зелето периодично търкаляме, за да не претакаме - да се джурка сокът.
❤ ПРИКАЗКА ЗА ЕСЕНТА
Елисавета Багряна
Обрала лозя и градини
и скришом настлала тавана
с гроздове бели и сини,
с ябълки, круши и орехи
и с жълти ухаещи дюли.
И ни я видели, ни чули,
когато в зимника слязла
и с мед и петмези догоре
напълнила делвите празни.
„Когато настане тук зимата
и с белите вежди намръщени
прогони децата във вкъщи,
и вятърът зъл и премръзнал
завие в комините тъжно,
да има с нещичко майка им
да ги позарадва, залъже...“.
Така есента си говорила
и тихо обрала от двора
нацъфтялото жълто димитровче
и в детската стая за сбогом
букета на масата сложила.
И все тъй, нечута, невидена,
с поглед далеко унесен
отишла си златната есен.
Тази статия все още няма коментари