🎒Когато с Иво се запознахме, и двамата обичахме да пътуваме. Дойдеше ли уикенд, стягахме багажа и бягахме от София. Обикаляхме планини, гори и селца.
🏡Когато се преместихме на село обаче (в Негован), всичко се преобърна. Иво се влюби в земята и не искаше да мърда от двора. Тук се зареждаше, медитираше и почиваше, докато работи. Но аз не свикнах толкова бързо с промените.
![]() |
![]() |
⛺Пътуванията рязко намаляха, което за мен беше истински шок. Тъй като гледах децата у дома 24х7, имах нужда от пътуване. Иво пък имаше нужда от оставане у дома.
🙈Трябваше ми време, за да осъзная, че съм разделила живота на свобода и задължения, удоволствия и работа. Стисках зъби и само чаках следващата порция свобода и удоволствие - следващото бягство от ежедневието. Повече живеех с предстоящите пътувания, отколкото в настоящето.
![]() |
![]() |
💗Беше ми нужно време, за да разбера, че “КЪДЕТО И ДА ИДЕШ, ТИ СИ ТАМ”. (Джон Кабат Зин)
🌱А движението - то е постоянно! И освен външно, може да е вътрешно. Като растението, което цял живот си стои в земята. Уж живее неподвижно и еднообразно. Но неговото вътрешно движение е толкова мощно и магично, че всички му се възхищаваме.
![]() |
![]() |
⚓Да, вярно е, че къщата и дворът са котва и корени. Но те са и тих пристан и уютен подслон. Те ни даваха толкова много, че нуждата да избягаме отпадна. И се увеличи способността да създаваме и намираме приятни занимания и смисъл у дома.
🛏️Днес много рядко отиваме някъде, а за нощувка трябва да е нещо свръх специално. Не можем и не искаме да оставим живите същества във фермата, които имат нужда от нашите грижи, за да оцеляват. Това не е ограничение и тежест, а нашият избор и начин на живот. Като всяко нещо, той си има цена. Но именно той ни прави щастливи и ни дава възможност да сме тези, които сме, и да творим с любов. ❤
Тази статия все още няма коментари