Още помня вечерите в курника. Преди, кокошките живееха в курник. Сега живеят далеч по-благозвучно - в кокошарник. Влизахме с баба в курника и тя захващаше да брои пилета, пуйки, кокошки, за да се увери, че всички са се прибрали.
А вътре хранилки, поилки, полози и кацалки, чергички и вратички. Беше топло и тихо, макар че имаше над 100 хвъркатички. Миришеше на пиленца и ярма. (Ярмата е като брашното. Само че освен пшеница, в нея има и смляна царевица, ечемик и др.) И всички се кротнали по кацалките, сресват си перушинките и се унасят. Мушнали главици на топличко под крилото си.
Най-сладки бяха бебетата, които се гушеха под майка си и любопитно виреха човки изпод крилете й, за да не изпуснат нещо. Най-наперените пък се покатерваха на гърба й и се възцаряваха да спят там с цялата си бебешка прелест и тежест.
Ако имаше някое изостанало яйчице в мекия сламен полог, го прибирахме. Милвахме пиленцата и казвахме лека нощ, на което будните пуяци отговаряха с тяхното обичайно "гърл-гърл-гърл". Излизахме, заключвахме и се прибирахме у дома.
Далечни, но незабравими спомени от детството ми, напоени с очарование, магия и любов. Нима има по-спокойно, по-уютно, по-омиротворено и пълно с живот място от дома на животните?
Божият син не се ражда в палат, дори свободна стая не се намира. Нищо в онази нощ на Рождество Христово не е било пищно, бляскаво и разточително. Било е скромно, тихо и простичко. Но е било напълно достатъчно. И съвършено.
Животните са олицетворение на смирение, земност и топлина. Те са учители по приемане и любов. Това е тайната и магията на всяка плевня, кокошарник, краварник и всяко място, обитавано от животни.
🐓🐣🐴🐂🐄🐖🐏🐑🐐🐁🐰
Понякога сякаш забравяме, че Коледа е празникът на малките, простички и естествени неща. Празник на светлината, която ще се роди вътре в нас. И на срещата й с други светлинки.
Подаръкът да бъдем с близките си, е много по-ценен от всичко, което може да се опакова. Нашата светлинка е най-хубавият дар! Светли празници, приятели! И нека заедно умножаваме и разпалваме светлината в себе си и другите! ❤
Прегръщам ви, Сиана
*************************
"Нощ е. Спи старата ферма и дворът.
Спят в нея всички животни и хора.
Старата ферма в гората е скрита.
Никой не помни и никой не пита
кой преди време в гъстака е спрял,
вдъхнал, усмихнал се, място избрал…
Някакъв мъж преди много години
Къщата вдигнал с обор и градини.
Кой ли е бил? Тъй отдавна това е -
никой не помни и никой не знае."
Из "Томте Туметот", Астрид Линдгрен
Тази статия все още няма коментари